Изтъках те от свойте въздишки.
Нарисувах те с дъх - акварелно.
Подарих ти очи, да ме виждаш,
и нозе сътворих, да ме следваш.
Стана твърде красив! Бутафорен! ...
Артистично и секси е разголен моят град -
мирис на есен, усещане за вода -
като в картина на Паскин.
Вдишвам изящната му красота,
а моралните задръжки не пречат ...
Тя лежи до мен и ме прегръща,
гали ме с мъничките си ръце и едва изрича „мамо, 'бичам те“,
и ме нарича „сладка мама“...
…имам най-прекрасното дете…
Част от мен изчезна безвъзвратно… ...
Нахлуха облаци в душата ми.
От тези, сивите, предричащи валежи.
Не бях подготвен за потапяне –
бях свикнал всичко да е нежност.
Обичам да е слънчево и розово – ...
Под пръстите ми тази мекота
е прелестната слабост на жената.
Безсилието нежно на плътта.
Безпаметният блян на сетивата.
Ръцете ми сънуват топъл сън. ...
Луна, защо си толкоз тъжна ти кат' мене?
Защо в очите ти печал се вижда?
Кажи, луна, защо на мен така ми се тъгува?
Кажи защо ги няма моите други днес?
Луна, кажи ми ти кога ще спре тъмата в тебе? ...
Днес искам да напиша нещо ново
и сложа новото начало в рамка,
животът ми да е планиран гладко
и всичко да е ясно, ярко.
Днес искам да изпея нова песен, ...
Не може никого така да моли...
но не от гордост, нито суета.
Каквото във сезона си да стори,
от птичи полети остават ú пера.
Но може със дъжда да си говори ...
Аз като всички имам две души!
Едната е огромна – чисто злато.
А другата – дребнава и руши
понякога със сила непозната...
Аз имам две души – една в резерва! ...
Ти си жената достойна за мен,
с неземна красота си надарена.
Няма цена всеки миг споделен,
за велико чувство си преродена.
Ти си принцесата сред звездите, ...
По стъпките на лятото
Пясъчни целувки тихо стенат
в сини бездни - маски от сатен.
На онзи бряг в мечтаната постеля
гръмовните вълни отекват в плен. ...
Събрах светулчици безброй в очите,
затрепкаха с фенери в тъмнината.
Напълних чантата си със мечтите
и тръгнах да потърся светлината.
От залез кадифен си шал наметнах, ...
Бял рицар, почернен от засъхнала кръв,
ръката си тежка протегна изопнато рязко.
Майка рожба притисна в туптяща гръд,
молитва зашептя побелял старец във расо.
Пушки гърмят, на умряло камбани вият, ...
И неусетно там - под звуците на рока
чу се песен мрачна и жестока.
Падна долу, повалена и последната
Малена, ала гордо тя не ще се изправи!
Нея съдбата лошо я попари. ...
Не оставям вече вратата отключена
с надежда, че някой ще дойде.
Така е правилно. Така съм научена -
да не чакам напразно. От горе.
Не планирам! Никога вече! ...