ЛЮБОВНИ СВЕТУЛКИ
"Аз съм любовната светулка на мечтата" -
прошепна в съня ми непознат женски глас.
Триста любовни светулки да светнат
и да прогледне тази мечта, ...
Изгубихме се някак с тебе, Господи...
Не идвам вече в бялата ти църква.
И ти не идваш в мислите ми бродещи.
Доброто някак с лошото обърках.
Раздадох и последната си риза. ...
До теб съм, мили, не тъгувай!
Знам, трудно ти е... случиха ти се беди.
Силен си, ще издържиш.
Ще минеш през всичките неволи,
има какво да те крепи. ...
" За някои тъгата е спирка, за други - безкраен път"
надпис върху стена в София
Здравей, госпожице Тъга!
Днес зърнах голото ти рамо...
Не знам защо, но досега ...
Декември дойде и пак събуждат се мечтите,
надеждата обира паяжини в нашите сърца,
ще дойде Коледа, след нея Новата година,
с искряща светлина прогонват мрака в нашата душа.
Играчки лъскави събуждат позаспали чувства ...
- Но защо човек сънува? - пита Поетът.
- Питай защо се събужда - казва Дара.
„Лавина” – Блага Димитрова
И аз не исках много пъти да се будя.
Подреждах си живота във съня. ...
От миналото нищо не отричам.
За бъдещето сляпо не гадая.
Навярно бил съм някога обичан,
дали ще ме обикнат пак - не зная.
Не се побирам някак си в калъпа ...
Когато идваш уморен при мен,
събирам в шепа твоите надежди.
Обличам ги за малко в самота.
Стигат ми любовите ти прежди.
Когато тръгваш уморен от мен, ...
Прости й ти, че няма повече да те завива,
че няма аленото ти лице да гали,
тя всяка вечер неговото тяло ще завива
и неговото алено лице ще гали.
Прости й ти, че няма да те помни, ...
Хей, животе - изплезих език,
да те следвам - същинска къртица,
a пък уж обеща да си кротък и тих -
(за какво ли ти плетох терлици)
Склерозира съвсем - взе да бъркаш посоките ...
Ти влезе във живота ми неканен,
задъхан от пороя на живота.
Поиска лек (за да забравиш раните)
и малко огън (уж за да се стоплиш).
Поканих те, макар че беше тясно ...
Отпил ли си от чашата с безверие
на крачка, от ръба на пропастта,
обмисляш ли поредното безумие
с адреналина, кипнал във кръвта?
Защото бил си дълго в безхаберие - ...
Животът, който Господ ни дарява,
един е, а наш дълг - да го ценим
и пътят земен, който ни остава,
по най-добрия начин да вървим.
Усмивката, която Той в очите ...
Умове, сърца, личности... всичко, а сякаш нищо.
Прозорец открехнат, врата затворена, а навън ухае на грях...
Гледаш и сякаш събличаш, целуваш и всичко отричаш, докосваш и превземаш...
... Само любов!
- Добре ли си? Изглеждаш... обичана.
- ...
- Щастлива ли си най- накрая?
- Сега имам много повече от щастие.
- Кой не е щастлив, когато е обичан, а ? ...