Poetry by contemporary authors
И тръгна си поетът 🇧🇬
И тръгна си поетът
сред вяло безразличие.
Разчупил в миг силуета
на своето обичане. ...
Мълчание 🇧🇬
Когато застанеш пред белия лист
и нещо решиш да напишеш,
листът на ума ти е толкова чист,
че идва ти чак да въздишаш. ...
Моят дух 🇧🇬
смъртно
отровните стрели
на зли очи,
не ме събаря ...
Ноктюрно 🇧🇬
Като зърна от броеница
на някой старец белобрад
ден деня заменя - ей седмица
отлиства се и месец пак. ...
Пътека от мълнии 🇧🇬
Адреси, квартири...
Поредният дом.
Съдбата ми - кърпена.
В черни чували. ...
Затова любовта е красива 🇧🇬
и в душата ми пак просветля!
Сам повярвах в съдбовния жребий,
както вярвам, че има съдба!
Има истини - казани думи, ...
По-вярване 🇧🇬
луната ще изсипва купища лъчи,
старателно и нежно отразени
от тихите момичешки мечти.
Ще бъде тихо, много тихо, ...
Река 🇧🇬
помъдряла от годините река,
с монотонен плясък падаха листите,
заскрежени от есенна слана.
В сребърните им сърца пулсира ...
В зори 🇧🇬
с рокля бяла като сняг,
залисан в твоите очи,
ще виждам твоя бяг.
Не искам аз от мен да бъде ...
Вечно момче 🇧🇬
Мило мое и Вечно момче,
не написах за тебе поема,
той - животът и така си тече,
кой каквото може ще взема. ...
Нощно шкафче или музикална кутия без монети 🇧🇬
издишай в стаята ми топлина
или отвори нощното шкафче в което пазя
шарено копче (не помня от какво)
нещо старо нещо ново нещо синьо... ...
За теб 🇧🇬
Дълбоките преспи ще рина.
В сърцето пъртина ще сторя.
Стената китайска ще срина.
През снежни виелици в мрака ...
Сърце..... 🇧🇬
Така усеща, че живее.
Ограбено преди от куп лъжи,
сега за тебе то копнее.
Остави го да се мъчи ...
Морско конче 🇧🇬
Исках да живея
като малка фея,
кацнала на клонче
с морското си конче… ...
Онези дни 🇧🇬
че не те усещам в мрака, но уви,
сякаш нещо в тъмнината ни дели,
дали са детски несбъднати мечти!?
И вярвай, зная, че магията ни ...
Моята хубава есен 🇧🇬
зовеше ме да погледна навън.
С нова премяна обгърната меко,
гората позлатена бе като в сън.
Листенцата се полюшваха тихо, ...
Паднали ангели 🇧🇬
На земята ли падат, щом тя заличи се в сърцата ни?
Без надежда, без спомени или от грешките списъци,
кое беше многото в нашия миг от излишъци?
...А по улицата хора вървяха на забавен каданс. ...