Тъй както лотосови листи трептят над гнилост и забрава,
а пръските печал блатиста, цвета им бял не опетнява.
И както чашката лъчиста, безкрай... докрай Любов раздава,
но сякаш сянката единствено, покоят воден притежава...
Така във Лилия разлистена душата себе си познава ...
Ти говори. Дълго разказвай. Аз съм тук и те слушам,
прежаднях за гласа ти в тази пустиня - мълчание.
Щастлива сълза в светлия ъгъл на мойта зеница се сгуши,
после хукна гола и луда, без да чака от мен покаяние
за затвора тъмничен, за отнетото право на бягство нетрайно. ...
Сънувал ли си слънцето през август в дъха на сините минути,
когато тишината бавно гасне и чезнат в златния ù рупор
изронени в ръжда – и крехки – от страст примрели слънчогледи,
а в карамелените шепи скрипти предчувствие за есен?
С конопени камшици лятото разсича пламналите хоризонти, ...
Ушите ми събраха обеци,
под тежестта им аз едва се влача,
поуки, опит, радости, злини,
усмихвам се, а искам да заплача...
Да помъдрявам - надали, уви, ...
Недей ми казва, че дошъл е краят...
Обичаш ме, аз знам това -
дори и кучетата... вече знаят...
претръпнала признавам го сега
Не исках любовта ти извратена, ...
И ето, светлината пак угасва,
сълзи се стичат и маската се свлича,
какво не правиш за едничка ласка,
но виждаш сам, че ТЯ не ти прилича.
От опит, казват, не боляло, ...
Помниш ли годините, прекарани в мечти,
лутането и зигзагите ни вечни,
всичките копнения на нашите души
романтични по химерите далечни?
И как кат слепци протягахме ръце ...
Уж трябваше всичко да мине –
сълзите и болката, сърце да изстине.
Гласа ти не може още да чувам,
но правя го, даже със него рисувам
безкрайните нощи, изпълнени с мъка, ...
Всичко започва с обичане – така се създава живот.
Когато обичаш родината – създаваш един патриот.
Така се създава дъгата – слънце, простило на дъжд.
Мечтата се сбъдва жадувана – жена, впила устни във мъж.
Така волна птица се ражда – затоплено в зима яйце. ...
Превърнал си се в третия ми крак,
без който не понечих красотата
да зърна през сърцето си. Да отлетя
далеч до острова на свободата.
Да се разходя по красивия му бряг. ...
на Морган Скот Пек,
автор на "Изкуството да бъдеш Бог"
Няма утре и вчера - има само сега,
не очаквай мига си - улови го с душа...
той е всичко, което животвори света - ...
Защо ли имам нужда да те помня!?
След толкова мълчание ти пиша
и есенно в душата ми се ронят
уютни цветове, които дишат.
Обичах да се уча на доверие, ...
А трябваше отдавна да се случи,
кракът ми да пристъпи този праг...
когато ти вратата ми заключи,
сърцето ми извика "Закъснях"...
Когато гордостта ми бе ранена, ...
Не спирай сълзата, вода е тя жива –
лекува душата – надежда открива...
Без помощ залитнал, тя дава ти сила –
от злоба те пази, със обич закриля.
Сърцето не спирай, заплаквай в молитва – ...