Безнадеждна любов виртуална,
обсебващо, отчайващо реална,
като писмо във електронната кутия,
като снимката, която крия,
като глас във телефонната слушалка, ...
Не си отивай, мила моя.
Без твоите ръце не мога да заспя.
В косите ти се гушва същността ми.
В очите ти се буди радостта.
Не тръгвай към вратата, моля те, недей! ...
Едно проплакало събуждане
ме поема вече нежно със звуците си,
а денят ми е едно тежко изнудване
и ме напътства да подреждам мислите си,
а това дълго нощно пътуване ...
Морето бушува, морето шуми,
то се надига с бесни вълни
и капките пяна са сякаш сълзи,
изпаднали от две тъжни женски очи!
Небето е мрачно и облаци сиви ...
Пусни ме да пътувам във очите ти - Вселени,
да ме привличат там планетите от нежност.
Пред твоя дух да падна на колене,
а моя - да кръщавам със безбрежност.
Скали да бъдат твърдите ти устни, ...
Пролетта ме докосна с дъх на свежа вода,
полудяла по хребет вековен.
Във съня ми нахлу с лъч от горски цветя,
и отвя всички минали спомени...
До сърцето ми тихо остави – трева, ...
Надничат хлевоусти дните – влак по гарите ми пътни
с товар от рани живи, свили спомени във чувствен бинт...
Нима бях аз... Любов изхвърлях в кофите крайпътни...
Животът предизвикваше ме с жаден, омагьосващ финт.
От звън на ветрове събуждах песен и душата ми ехтеше. ...
Живеем с теб в двореца от тъга,
зашити във душите си от вятър,
отекват в нас парченца самота
и тъжен смях на маски от театър.
Лъжлива е поредната следа ...
Беше малко чудак и говореше с птиците в парка
все на същата пейка, до себе си вестник отворил,
новините четеше на глас на настръхнали чайки,
а те слушаха само с очи и кълвяха във отговор.
После сгъваше леко небето във носната кърпа ...
Обич моя, щастие, искра, надежда,
ето пак притихнала до теб съм.
Тихия ти сън ще гледам дълго,
невярваща, че има те, че тук си.
Обич моя, ненаписан стих си, ...
Ти живееш сякаш в друго измерение -
без тревоги, мечти, печал и радост,
в твоя прозорец е вечно движение,
старостта се заменя от цъфнала младост!
Лъскавото ти око от страх не трепери, ...
Тъне в непрогледен мрак вселената безкрайна,
вред изпълнена е с глуха пустота,
сякаш бездна ледена отворила е паст,
никой не оспорва абсолютната ù власт.
Няма нищо, нито форма, нито звук, ...
Ресторант „Райска градина“
(по материали от португалския печат)
На 40 години:
–Да идем, сговорна дружина, в ресторант „Райска Градина“!
–М-м-м, келнерки секси там има... Да идем, да идем, дружина! ...
Не му помогнала добрата медицина
Изгубени останаха цветята
Космически пространства със цинизъм
Загърбил всеки ден и самотата
За някого запалва свещ във храма ...
Да потанцуваме с теб, гальовна моя болка.
И нека музика шумът в сърцето ми да е.
Да потанцуваме с теб. Към бездната дълбока
на мълчанието. (Където крия себе си.)
Да потанцуваме, да се надбягваме с вятъра. ...