Poetry by contemporary authors
... или вдишай ме... 🇧🇬
Аз съм Тъгата. И... съм себе си.
Огледало Душата ми - ако щеш - огледай се.
Аз съм пътят, посят със коприва
и бодилът сред всяка нива съм. ...
Годишните времена 🇧🇬
Колко е красива с разцъфтели клони,
там, в двора, птиче пеперуда гони.
Буйните потоци спускат се в реката,
рибките подскачат, предусещат лято. ...
Пътуване към слънцето 🇧🇬
Не знам какво си ти за мен...
Дали звезда на небето?...
Дали мечта, изгряла след дъжда?
Или откъснат първи цвят, ...
Икар 🇧🇬
„... О, ужас, да не подозираш,
че имаш друго битие...”
П. Ковачев
Дали е стигнал слънцето Икар? ...
Търсила си ме 🇧🇬
била. Знам, че за мен
пак си питала. Ти си
търсела душата в мен.
Още от преди мислиш си, ...
Неизречени 🇧🇬
на кроткия приспан копнеж,
неизживян, безвъзвратно пропъден
от плътта и душевния гнет.
Неизречени думи обзеха ...
Вина 🇧🇬
Стига да искам,
ще съм тук
или там… някъде.
А може би вече ...
Двадесет и деветимата 🇧🇬
във онези дни дарени
с власт и сила бяха,
и за майчината си земя
вериги тежки изковаха... ...
Sunday morning (coming down)... 🇧🇬
погледнете промяната на сезоните,
помиришете дъжда,
събудете се до музата си за деня
и погледнете през прозореца, ...
Сбогом и благодаря за поезията 🇧🇬
щом мрачна есен съм за тебе,
и че хладен съм октомври
пред хубавото юлско време.
Не ме вини, че съм коприна, ...
Не ме питай 🇧🇬
Не ме питай, защото ще призная.
Не ме питай, че още те обичам ще докажа.
Не ме питай - някога дали ще спра, не зная!
Не ме питай, защото още те искам. ...
Блян 🇧🇬
очи - по-дълбоки от океан,
ръце - по-здрави от платина,
устни - търсещи своя пристан.
Сърце - по-студено от лед, ...
На дъщеря ми 🇧🇬
моя утрешна отмяна.
Умна, искрена, засмяна,
тя е гордостта на мама.
Мойта мила дъщеря - ...
Мама 🇧🇬
Създателка на детските мечти.
Написала с кръвта си
романите живот.
Творец на вяра и устрем ...