Poetry by contemporary authors

254.6K results

Тишина 🇧🇬

Стая празна и тиха, но с разхвърлени дрешки.
Бутилка вино и чаша в ръка.
Отпити глътки, въздишки тежки.
Поредната самотна душа.
Глас нежен, но меланхоличен. ...
965 1

Светлина и Мрак 🇧🇬

Във вечна борба
вкопчили се две,
мрак и светлина,
до край така ще е.
По-малка е светлината, ...
653 1

Eто ме 🇧🇬

Доволните не ще ме разберат –
не вкусили приумиците на пороя,
на вятъра внезапната тъга,
на дръзката любов отровата.
На село, ...
723 7

.... 🇧🇬

Хора и пустинни хребети.
Вълнолом от различни лица.
Влакове, електрически лебеди.
Бели, червени пустинни деца.
Тичах по гарите, себе си търсейки. ...
823 2

Ще... 🇧🇬

Ще ме завършиш ли?
Детайлно и красиво...
Ще ме премесиш ли?
Ще вмъкнеш ли абзац?
Бяса у мен ще разбереш ли... ...
849 11

След толкова години 🇧🇬

След толкова години
пак сме в тази стая,
от всеки атом шепнат стонове и страст.
Но ти мълчиш, а чувам как
душата ти ридае, за теб, за мен ...
695 6

Черно! 🇧🇬

,,Нашето тяло е създадено от пръст и пак ще се превърне в пръст''
(Пс. 8:4)
Черна е, черна земята!
Напоена със черни сълзи.
Черно е, черно в душата, ...
811

С любов ме накажи 🇧🇬

С любов ме накажи,
когато плача за теб.
Устни до моите доближи
и жадно впий в мен.
Открадни ми душата, ...
1.1K 1 5

Ветропоказател 🇧🇬

Кулата ми от мечти се срути.
Наново трябва да я построя.
Ала как мога нивга нечути
житейски уроци да усвоя.
Живота-пъзел как ще успея ...
1.2K 2

Каква беше тая целувка 🇧🇬

* * *
Каква беше тая целувка?...
Притихна земята.
Светът притаи дъх, замря...
Светът стана нежност... ...
1.7K 10

Да пием до съмнало 🇧🇬

Непораснало мое другарче,
поседни, отдъхни си от лутане!
Погледни ме в очите така, че...
да срещнеш в тях пълнолу(д)ние!
Седни и налей от бутилката - ...
1.1K 23

Глад 🇧🇬

Ще накъсам парчета от себе си
и към бурята с ярост ще хвърлям,
не в окото – ще целя в ръцете й,
нека тя, без да иска, да пръсне
всяка капка от мен по небето. ...
1.2K 13

Най-красивата жена 🇧🇬

Ти си толкова красива,
че стомахът ми се свива,
щом те видя да минаваш!
Скъпа, ти ме подлудяваш!
Грациозната походка твоя ...
14.8K 1 6

Ода за злобата 🇧🇬

Ода за злобата
Така върви от памтивека -
обсебва злобата човека,
в душата му се тя загнездва,
отваря рана като бездна! ...
6.1K 1 5

Не си отива лятото от мен... 🇧🇬

Ако си тръгне лятото от мен
и спра да вярвам, че щурците
са шестото ми чувство.
Ако спре
по слънчевите рамена на дните ...
1.3K 1 16

Лятна буря 🇧🇬

Нахлуваш ненадейно, Лятна Буря.
Листа разкъсваш.
Чупиш крехки клони.
Стъблото ми засипваш със градушка,
Обгръщаш го неистово с вихрушка. ...
2.5K 20

Палитрата на времето 🇧🇬

Палитрата на времето ми обеднява
и все по-малко цветове остават.
Отдавна свърши слънчевият цвят,
обагрил топло детския ми свят.
Спомен скъп е розовата радост ...
676 7

Нарани ме... 🇧🇬

Ти дълбоко ме нарани...
Даде ми надежда,
след това жестоко я уби...
Всеки ден болката
бавно става част от мен... ...
1.5K 1

След залезите ни има още много Слънце 🇧🇬

След залезите ни опасни
и след остатъците от лъчи
потъваме бездънно страстни
изнемощели до зори...
След остатъците от Слънце ...
1.1K 3

Не знам 🇧🇬

Не знам
Дали ще мога да те видя пак
в очите ти... усмивка да открия
дали ще мога в падащия мрак
ръцете ти... със нежност да покрия ...
805 1

Музата на поета 🇧🇬

Тя се усмихва превзето и знае,
че е отвратителна в тази поза,
но си мълчи разумно и нехае,
че той я приема дори и грозна...
Защото Оная в къщи го чака. ...
707 1

Изгубена в нощта 🇧🇬

Правя стъпка в нощта
и срещам пак твърда стена.
Лутам се в безкраен лабиринт.
Откъде ли дойдох, а къде ли отидох?
Входа загубих в гъста мъгла, ...
789 1

В изповедалнята(1) Изповедта на една... Айфелова кула 🇧🇬

В изповедалнята
1) Изповедта на една... Айфелова кула
- Ега ти, тоя къде ми се навира,
искал да ме черпи бира!
Оня го раздава много ''ларж'': ...
1.1K 11

Да си стъпиш на краката 🇧🇬

Да си стъпиш на краката...
Дрипльовците и сакатите,
скромните и тарикатите
отглеждат в себе си мечтата,
да си стъпят на краката! ...
2.2K 1 26

Не съм 🇧🇬

Не съм лазурният вятър
на юнските ти нощи.
Аз съм тихият дъждец,
който събужда
есента. ...
849 3

Пред портите на времето 🇧🇬

Пред портите на времето
Сред времето и пътищата прашни,
пребродила света навред,
загубена в безстрашията досегашни,
реки прегазила безчет. ...
1K

Поетът 🇧🇬

Като дете
пред замъглено огледало
поетът се опитва
да открие смисъла.
Толкова е трудно – ...
757 1

Гледам те как се променяш 🇧🇬

Гледан отдясно, си старец.
Грижите ти са толкова много,
че между гънките скриват клепачите.
Като стар морски лъв,
за последно излязъл на сушата, ...
852 10

Полусънно 🇧🇬

Щом докосна в полусън ръцете ти мънички, сине,
разбирам защо съм родена в този свят чумав, проклет,
диво - нежни реки избуяват в очите, безименни
бликат, парят в гърдите ми свити, топят ледове.
Не съм фея, та в съня за любов да орисвам, ...
807 3

Невероятно 🇧🇬

Слънцето така приятно гали моята коса.
Вятърът ме гали нежно...
Огънче в очите свети,
душата ми е като цвете.
Природата е майка мила. ...
1.1K

Добро и зло 🇧🇬

Аз разделям този свят на добро и зло.
Аз съм подвластен на илюзиите на този свят.
Разделението на добро и зло е илюзия.
Аз си мисля, че нещо е зло, а то се оказва добро.
Аз си мисля, че нещо е добро, а то се оказва зло. ...
972 1

* * * 🇧🇬

"... my dear, we're slowly dancing in a burning room."
Достигнала дъното, дъх си поемам
и пълня гърдите си с хлад и мъгла.
Какво съм раздала, че искам да взимам?
Кого приютих, за да търся правда? ...
1.3K 3

Малка истина 🇧🇬

Разхвърляна е поезията ми, също като гардероба
и на същия принцип –
понякога не мога да побера нищо вътре,
друг път нямам какво да обличам...
а днес, когато това, което ми е давало смисъл, е станало безмислено, ...
1.4K 2

Прелюдия 🇧🇬

Със тихи стъпки
до мен се приближи,
обгърна ме със аурата нежна,
погледнах те със влюбени очи,
животът ни за миг се промени. ...
767 3

Липсват ми 🇧🇬

За тебе плача всяка нощ,
думите ти са като остър нож.
Липсват ми целувките ти,
липсват ми прегръдките ти.
Върни се при мен, ...
1.1K

Сън! 🇧🇬

Снощи те сънувах
и по теб бленувах,
подир тебе тичах
и в любов ти се вричах...
А на сутринта разбрах, ...
691

Децата на Звездата 🇧🇬

Нов живот е тя, смъртта,
знам си аз това,
че с края на една звезда
настъпва нейде пролетта.
Сред безмълвен гръм и светлини, ...
530

Изумрудена стихия 🇧🇬

Такава странна, волна, непонятна,
неповторима, искрено усмихната загадка,
в която вятър спомени далечни гони,
в която глас на ангел
нежни звуци рони, ...
1K 10

Парадът на Вселената 🇧🇬

По здрач, когато тиха нощ заслиза
над хълмове, обвити в пелена,
шурчетата надпяват нощен вятър.
Ухае на постеля, сън и тишина.
Звездици трепкат, като струни, ...
728 9

Лудият и слънцето 🇧🇬

Безименен, рисуваше слънца
по каменния гръб на тротоара.
Във своя свят - невидим за света,
почти дете в обвивката си стара.
Подхвърляха по някоя монета, ...
1.2K 8