Трудно е със самотата да се справиш,
трудно е да паднеш и да се изправиш,
Трудно е да обичаш, а любовта ти да е нежелана,
трудно е да ти се плаче, а да трябва да си засмяна.
Как да обясниш със думи на сърцето песента, ...
Излъгах те, че не си ми първия.
Излъгах те, че зная как се прави.
Излъгах, че не искам да обичам;
че веднъж със теб ми е достатъчен.
Излъгах те, че не си единствен; ...
Защото казват - много я обичал,
дъхът му се залепвал за кората ù.
С безсрамни пръсти тя го разсъбличала.
Преди да стане мъж, бил нежен вятър.
В короната ù плакал като птица. ...
Съм си млада (в трийсе и три)
е добре де – плюс, да повдига...
На квадрат, но не ми хич личи,
все малнея (акъл не ми стига).
Късам шипки (че гърло боли), ...
Един за нас беше, до вчера ти до нас стоеше,
сърцата си заедно разтваряхме, спокойно всички със тебе разговаряхме.
За радост болките, тъгите, дълбоко във душата скрити.
Щастлив съм аз, че те открих и светли спомени със тебе споделих.
Един угасващ понеделник
почиства скута си -
от седмичния прозаичен край.
А той е драскал с нокти - по душата му,
безброй значения на думичката... рай. ...
Гургулица ли беше в душата ми, млада магьоснице?
Насъбра ли си съчките - в топло гнездо да ме къташ?
Недолюбена още. На груби ръце недоносена,
как си тръгваш от мен, и след вратника плаха престъпяш?
Гургулица ли беше - перата ти тънки из стръмното, ...
Снегът се трупа вън, вилнее вятър,
ако е имало в ума ми мисъл -
отнесъл я е, докато съм спяла,
далеч, към тебе, сладкодумник слисан.
От дни не спирам аз да пиша, ...
Аз вярвам във добрите намерения,
във правото да бъдеш мил със друг,
тъй както и, че моите прозрения
ще бъдат днес, тъй както утре тук.
Аз вярвам във усмивката на хората, ...
Нека бъда за теб Маргарита!
Ти за мен Мефистофел бъди!
Покажи ми звезда неоткрита,
всички тайни врати отвори!
Нека нямам място във Рая, ...
ИЗМЪЧЕНА СПОДЕЛЕНОСТ
Знам, че се разкъсваш от дилеми
да бъдеш с мене или не.
Минават дни, чертаеш мисловни схеми,
а през времето ридае моето сърце. ...
Къде си!? Аз чакам да дойдеш да ме вземеш...
Не искам вече да съм на таз земя...
Тъй малка, а вече наранена...
Незначителна, изгубена душа...
Не искам болка, не искам даже обич... ...
Два песа разговаряха във парка,
маркирайки една топола млада.
Единият бе абсолютна куча марка,
а другият с две титли и награда:
"Защо излагаш кучешкото име?" - ...