Обичам те до болка,
обичам те в радост и тревога.
Понякога не виждам смисъл да те обичам,
но ето, пак след тебе тичам.
Какво направи с мен, кажи ми, ...
Като поет, забравил своята рима,
като в самоубиец - мъка неизразима.
Стоя, мълча, гърча се в тази клада,
като братоубиец в Древна Елада.
Като Данте в Ада, ужасена съм от тази клада. ...
Дойде неповикана като буреносен облак,
повдигна ме от земята угрижена,
завлече ме като вихрушката на влак,
опияни ме както Париса Елена.
Белезите само от огнения ръжен ...
Мога да напиша стих безкраен,
мога да надвикам с песен океана,
мога даже есента да преобърна в пролет...
но да те забравя никога не мога!
И моля вятърът да те намери, ...
Колко цинично гледам тази срещу мен,
а тя сякаш ме съди - намира лъжата в мен.
Крещи ми, сякаш нещо знае тя.
Разказва за цели лъжливи и
какво значела истината сега, ...
Виждаш ли какво става, когато не слушаш разума си...
"Изгони ме поне от деня си -
от съня не можеш,
махни ме от мислите си,
не оставяй да те тревожа. ...
Bиновна без вина
Отново ми напомни колко крехко е сърцето ми
и колко трудно се живее с това.
Вероятно знаеш или може би не знаеш
как боли от тази дълбочина. ...
-увеличен размер
В подножието на балкана старопланински,
закътано в скута на прекрасните му синове,
като в гнездо на лястовица скрито,
омайва до полуда моето градче. ...
През знаците със надписи "минирано"
нагоре, в настоящето вървя,
във раницата с тежкото ни минало
в пътуването смисъл да съзра.
В пътеката не виждам близо поста ...
С огромна благодарност към Димитър Никифоров (argonyk) - той бе първопричината да се появи написаното по-долу.
Продължавай да ме вдъхновяваш, Митко!
argonyk Все някой ден, знам, ще те срещна.
В непознатата ще те разпозная.
Седнала на масата отсреща ...
Не си ми нужен ти или пък някой друг,
ръцете галят вместо тебе -
онези моите! Горещина и студ
обливат тялото... кое ще ме превземе?!
Ръцете ми са нежни и докосват, ...
Истинската любов само веднъж се ражда.
Истинската любов живее само веднъж.
Тя е жива вода за сърдечната жажда,
тя е нужна като на земята ни дъжд.
Истинската любов като изворче блика, ...
Вербувай ме, аз всеки път ще ставам по-безсилен,
играй си с мен, ръцете ми с въже ги завържи.
Макар на глас да го проклинам твойто име,
при теб дойдох отново да ме прелъстиш.
Дерзай с прегорялата си съвест блудна, ...
Много ми е страшно след надеждата.
По-добре е хич ако я няма.
По-добре е да не ме поглежда –
нищо, че ме прави по-голяма
и ми е по мярка ореолът ù, ...
И ако някога някой нещо против мен ти каже,
ти спомни си всички наши нощи, в които
тихо сме мълчали и любов с мислите си сме правели.
Как и без думи сме усещали вътрешната си красота.
Ти спомни си как ръката ти нежно съм държала ...
Имаше хора, които обичах
по-силно от всичко на тази земя.
Имаше думи, които изричах
непремерено, бързо. Сега се виня.
Имах мечти, които не следвах - ...
Водата се стича на тънки алейки,
изчезва, изригва, потича във такт.
Създава феерия цветни копейки...
Създава. Изчезват. Изригва и пак!
На фона фонтанът е чудна картина. ...