Любовта... загадка, а може би мечта?!
Чакаш я, но кога ли ще дойде тя?
Ще бъде ли истинска или ще е поредната лъжа?
Обичал ли си някога в живота си?
Знаеш ли какво е да боли? ...
Опий ме ти, ръката ми трепери, като ръка на грешник пред кумир,
кажи ми кой такъв те изнамери - отровен и целебен еликсир.
Опий ме ти, сърцето ми е рана, а мойта лудост - въглен догорял.
Опий ме ти, златиста гъста пяна, вълшебен сок от слънце полудял.
Опий ме ти и свойта кръв сурова във жилите ми пл ...
с благодарности на lotos (Ирина Костова ) за прекрасната фотография и за
вдъхновението
Там, където в розово шептят тревите
и влюбените облаци се гонят,
може би забравили сме си мечтите, ...
Очакваш да ти кажа остани,
очакваш, ти обичаш да си важен.
Очакваш да не казвам престани.
За ласките ми знам, че ти си жаден.
Очакваш аз да правя всяка крачка, ...
Съмнения и болно недоверие
разпалват клади от вселенски мраз.
Очакване в пространството бледнее,
облечено във мимолетна страст.
Безпомощните хрипове на времето ...
Не съм красавица от лъскаво списание
и не блестя, ни с чар, ни с остроумие...
Смущавам се от нечие внимание, и да, чувствителна съм
често до безумие.
Аз просто съм една жена обикновена, ...
К О П Н Е Н И Е . . .
_________________________________________
Искам да ме облечеш със ръцете си.
Във шепи да ме скриеш...
Със устните си жадни да ме нарисуваш. ...
В приказката имаше лъчи и аромат на пролетни цветя.
В приказката имаше усмивка и дъх, разплискан между устни топли.
В приказката имаше и песен. Имаше и залез със дъга,
имаше и сълзи във смеха, и смях през разтуптяни вопли.
В приказката имаше поток, в чиито недра бълбука ...
Зседнал си в гърлото като рибешка кост неоглозгана,
като трън във петата бодеш и по пътя ме спъваш,
като риза висиш на гърба ми - накриво тропосана,
като бели пари за лодкаря очите ми пълниш.
Като зной, като студ, като есен по мене болиш ...
Намисли ли поредното желание –
при тебе те се сбъдват скоротечно –
мечта в завоя и… топло признание...
С очите си притиснеш ли, крайречно
газела до гърдите си, с потаен вик, ...
Предложих ти разходка с лодка.
Защо, те питам, ти донесе водка?!
Нали ти писах, но ти не ме четеш.
Защо бе егоист, кретен, келеш?!
Защо си разиграваш тука коня? ...
В деня, във който свърши любовта,
очите ми ще се взривят - две бомби ядрени.
И ще покрият всичко с непрогледен мрак.
Земята и небето ще са катакомби.
Светът ще ври по крайчеца на мислите, ...
Той е конят без стартов номер,
който връхлита на хиподрума.
Не е редно това, безспорно,
безотговорно е и неразумно...
Трясва изстрел, хукват конете, ...
Камшикът на пространството разсича
светкавично сегашното от вчера.
И стъпките ми по брега не тичат...
Не търся бисер в мида да намеря...
Не ме покрива с пясъчни лунички ...
Нажежен до оранжево е умът ми. И ражда мисли като огън. Бъди им вятър, разпали ги! Или залей ги с ледена вода! Но нещо направи! Не стой с наведена глава!
Не се променяй, Mелник, много ти се моля.
Ставаш лъскав и капризно неестествен.
Ставаш чужд… Различен…
Искам оня, моя Мелник, от преди години.
Утихнал или есенно притихнал. ...
Помня те, любов... Добре дошла!
От спомените прашни те изрових,
до днес се чудя къде ли си била,
още ли си същата, дали ме помниш...
Не бе единствена, не бе незабравима, ...