...миcлите ми са при тебе ден след ден,
а теб те няма пак до мен.
Нуждая се от твойта нежност и топлина,
тъй както всички от въздух и светлина.
Когато заедно сме аз и ти ...
Аз знам, не съм единствена в света,
и ти не си, съвсем не си единствен,
но щом със теб открихме любовта -
останахме един за друг единствени.
Днес моят път и твоят са едно, ...
Правѝ добро – Бог ни завеща,
защото от всеки зависи светът!
Прави го - и Той изход обеща,
към спасението едничък път!
Виж старите, болните, бедните, ...
За влаковете да напиша много мога зная,
но най-обичам нашето родно БДЖ.
За тях и цял роман е малко,
но в тях се чувствам най-добре.
Да бе веднъж, да го разкажа с думи прости, ...
Понякога съм тъжен до безумие
и мъртвочернота ми е отвътре.
Със самотата си споделяме бездумие
и губи се надеждата за утре.
Понякога, не често, но го има, ...
В квадратното прозорче търся смисъл,
затворило частицата небе,
прорязано от хванатата в кадър птица,
която от флуида син гребе...
Крилата й са само тъжен символ, ...
БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ!
… забравих вече колко време мина, откакто съм дошъл на този свят,
обаче с всяка следваща година, сполай ти, Боже, ставам все по-млад! –
вървя по праведните Ти пътеки! – загърбил слава, власт – и суети,
щастливец съм да бъда Твой навеки, че с много Обич Ти ме приюти. ...
ЕДНО ЛЕТЯЩО СТАРЧЕ
... а напоследък взех и да мъдрея – и на това дойде му вече ред –
не соча с показалец полилея, когато давам някому съвет,
в сълзицата на всекиго се вглеждам и, ласкав като вятър през април,
не тъпча върху ничий стрък надежда и не сека, преди да съм садил, ...
На „Обеля“ един травестит ми се скара, че нямам цигара.
Аз, втрещен от ужасния вид, запечатах ленивата Клара
в чекмеджето на смелия ум, уморен по земи да пътува,
да се люшка на тихия трюм, в океани дълбоки да плува.
Вън небето танцуваше валс с непознати, които видя ги ...
Българският род
Вървя и гледам моите българи сега,
навели върху телефон своята глава.
Нищо друго не е важно за тях сега,
харесват на някой непознат история! ...
Живях в необявени състезания
под сянката на умните поети.
Във книгите им - свойте оправдания,
намирах да съм втори или трети.
Да беше в поетичното ми творчество, ...
Дали бях аз, дали ме ти догони,
дали случаен беше този час?
Сърцето ти е пълно с вихрогони.
Те носят мен и теб, те носят нас.
Летим в безкрайност от любовни думи ...
Всичко е преходно в този живот,
снеговете потичат в буйни реки.
Един благоденства, друг пък е скот,
плуват човеците в свои води.
Всичко е преходно в този живот. ...
Тишината ми дойде на гости...
Секнаха във пощата писмата...
Телефоните замлъкнаха... Умряха...
Никой не почуква на врата...
"Приятели"... И близки дето бяха..! ...
БЛАТО ОТ ЛЪЖИ
… започнах да прощавам все по-често на всеки, който ме будалка с кеф! –
не ми ли върнат в магазина ресто – там вечно ме пързалят на верев,
когато вечер просякът пред храма се качва в своя черен „Мерцедес“,
или пък – че вечеряла е мама? – със три яйца и шунка! – хемендекс, ...
СЪРЕВНОВАНИЕ ЗА ЛУНАТИЦИ
Безсилна съм да пея за смъртта.
Пък и не знам дали над гроб се пее?
Какво тук значат сан и суета? –
сред сенките щом бродиш – ненадеен. ...
Рискът е приел формата на твойто тяло,
на него мога ли да устоя?
Къде се крие разковничето на моя кръстопът?
Умът ми сякаш пробождан е от най-острите игли,
мислите за теб пронизват ме жестоко, ...