Poetry by contemporary authors
Установи.... 🇧🇬
Не си слаб. И имаш себе си…Поне веднъж
застани спокоен и гледащ.
Животът- и вятъра- ще се засмее властно
в лицето ти. И сърцето ти ще затанцува ...
Две момини сълзи 🇧🇬
... нощта си грабна шапката и шала – и нейде надалече отлетя,
в едно съседно дворче из квартала ти краднах шепа пролетни цветя,
май, момини сълзи или зюмбюли? – и тихо размечтах се призори
да идем пак на някой плаж през юли, или да хлътнем нейде вдън гори, ...
Най -добрата рецепта за дъжд 🇧🇬
е и ти във синхрон да поплачеш.
Спомен в стих мимолетен задръж
и пусни лудостта по задачи.
Забрави накъде си вървял, ...
Реголит 🇧🇬
Да бъда твоя сателит във мрака,
а може би титанов щит в бедите
нищо, че съм реголит върху плака.
Дали бих наклонила аз везните ...
На този свят 🇧🇬
и за любов сме земна сътворени.
Създадени сме с божий благослов
и мигове щастливо споделени.
Дошли сме, за да търсим своя път ...
Изповед 🇧🇬
… загърбих вече смелите си рискове, живея благо – праведен и тих,
ако от мене нещо си поискате, ще ви го дам – на стон, в сълза и стих –
старчоче, помъдряло между римите, разчорлило си древната брада,
дано, щом си отида, да ме имате за брат във радост, скърби и в беда, ...
Твоя 🇧🇬
А очите ти – небесни светлини.
Душата ти е любовта,
която чакам да ме посети.
Думите ти като таен шепот ...
Пречистена 🇧🇬
ще засенчи ли онези спомени.
Със, които дишам чак до мръкване,
пуснали в мене корени.
Ако утре се събудя, без да знам ...
А то представи си 🇧🇬
не ще ти го сервирам наготово.
Гладувай за любов, плодът презрял
окапа и напъпи клонче ново.
Протяга вейки в други небеса ...
Троянския конник 🇧🇬
и при свои, и чужди намирах подслон.
С мен бедняк е делил хляб и дреха,
ала нийде не сетих мое място за дом...
И угрижен се лутах по неведоми пътища, ...
Каша 🇧🇬
Свирят като чобани.
Стадо им липсва, много.
За това са призвани.
Бедна, родна картинка. ...
Горчивите ни равносметки идат късно 🇧🇬
Какво ще ми отнемат – нямам нищо?
отдавна всичко всекиму съм дала –
палитрата на листопада пищен,
сред преспите безмилостни изтляла. ...
Разказвачката на приказки 🇧🇬
брилянтни кристали проблясват във мрака.
Одежди от кожа в любимото черно
обличам и тръгвам – дългът ме очаква!
Наклаждам си огън от приказки стари ...
Този сбъркан в зачатие свят 🇧🇬
ясно слънце в небето над мене!
Птичка Божия съм – чичопей,
сбирам сили сега, за летене.
Черен страх, черен страх, черен страх, ...
Грешникът е оправдан! 🇧🇬
Рекох си, от ла@ната в, които плувам, ще изплувам,
не знам реално ли е... или просто пак, ази бълнувам?
Бях горе, бях доле... и ето, с тълпата на Черква отидох,
първо мълчах, гледах..., срам, ама и грехове споминох! ...
Танцувай ти, Любов, танцувай... 🇧🇬
отново факела с копнеж -
да пламне пак пожар " безумен " ,
сърцето да е в луд туптеж!
Да бъде, искам, страст най- жарка, ...
Любовта понякога е слабина 🇧🇬
от снимка скъпа - майка и дете.
В очите - пламъчета скрила,
в душите - нарисувала небе.
И сякаш, закодирала е обич, ...
Дано да има нейде друг Живот 🇧🇬
... навярно нейде има друг живот, от нашия по-смислен, по-достоен,
там любовта е простият PIN-код, и всички хора слушат Ленард Коен,
момчетата са мили, тъй добри с девойчиците – малки звездни феи,
там в речниците няма го дори ужасното понятие „злодеи”! – ...
Кокерът на Мими 🇧🇬
... момичето, което в парка гони по цял следобед кокера си риж,
до мене спря под есенните клони – един пиян сархошин и пергиш,
на пейката поседна – да си вземе солучето – избягал нейде дъх,
а кокерът с очи като бадеми ме близна със мустаче – влажен мъх, ...
Аз съм приказка 🇧🇬
имам скрити вълшебства, но вече почти не летя,
от чудовища скрити, които по ъглите дебнат,
уморих се до смърт всяка нощ да спасявам света.
Аз съм приказка... мен не побира дебелата книга, ...
Животът, този варненски хлапак 🇧🇬
Отдето и да го погледна,
животът се отдалечи –
хлапак във уличка съседна,
и няма кой да го сгълчи, ...
В заскреженото небе 🇧🇬
млад елен се появи
на - ергенската пързалка
пред велможи и слуги.
Той бе с много стари кънки, ...
Никога… 🇧🇬
косите ми да побелеят,
и годините да си вървят.
Може времето да заспи,
гласът ми да задрезгавее ...
До периметър- рамка на горчивото 🇧🇬
разбираме, че детството е свършило.
И лесното, което обещават,
оказва се е трудно за извършване.
Като да бъдеш принц, принцеса, цар, ...
Последният ден на тати 🇧🇬
... картинката бе повече от жалка,
и сякаш чувах светлия ти смях,
след твоята ужасна катафалка
в процесията подир теб вървях, ...