Poetry by contemporary authors
Балада на шута - 3 🇧🇬
придворен егоист един,
че секнал му се в миг сонетът,
за небосвода пишел син
и още за поля - цъфтежът ...
03 ИИ кажи му 🇧🇬
Роберт Фицо бе пет пъти прострелян
заради общи грешки на политическия каймак,
с тази участ не се размина в миналото и Ленин,
Путин,не усещаш ли,че натам те води тая твоя грешна война? ...
Времето е в нас 🇧🇬
ревниво заличили празни дни.
Един живот не струва и пендара,
минава ли без никакви следи.
Един живот не стига, всички казват, ...
Арката към Бог и вечността 🇧🇬
Мигът, най-ярката във Космоса звезда,
изгрява тихо и завинаги остава
смисъл в тайната на вечността.
Ъглови кутии с тъжни спомени, ...
Бръмбарът на Бога 🇧🇬
... залез разжигаря фурни върху гърбавия рът,
подир миг ще се катурне слънчицето ми отвъд,
мъкне мракът кош парцали, реже ги и ги крои,
месецът кандилце пали в черните си одаи, ...
Влакът за никъде 🇧🇬
... от гара "А" – до гара "Б" във влака
два века съм от живите по-жив! –
пред смешните брътвежи на глупака
до днес не съм изпадал в нервен срив. ...
Бели облаци 🇧🇬
по тревата бисерна роса,
бягат бързо над полето,
носят нежност и тъга.
Бялото и черното във мене ...
Целувка 🇧🇬
не по бузите а направо в уста.
Целувка мила на жена от рода,
на моята баба, тя целуна ме така!
Защото тази целувка идва от душа, ...
Бадемовата тортичка на мама 🇧🇬
... додето сутрин – още по пижама, из кухничката шета у дома,
и се разсънва край котлона мама – и нещо си говори сам-сама,
навярно има много важни теми, споделя си ги с нейния си поп,
аз знам, че бяла тортичка с бадеми ми прави с чаша ягодов сироп, ...
Внимание опасност! 🇧🇬
Печат на красотата.
Буди съпричастност,
но свършва във кревата.
Дали ще се поддам ...
Почивният ден на светулките 🇧🇬
... когато тишината трепетулка в дълбокото на моите гори,
почивен ден за моята светулка аз обявявам утре – до зори,
не ме търсете, моля ви, за нищо, не ставам за покой и тишина,
бях пепел във прегазени огнища, и споменче за слънчеви петна, ...
Несбъднати вселени 🇧🇬
сякаш искат в миг да се целунат.
Хладен порив избледнял от мрака
на голгота в сивото разпънат.
Бури, урагани ги разделят ...
Орисията човешка 🇧🇬
а вече предвещава края,
не чакам нищо ново,
не се надявам, не гадая.
Ще бъда вчерашната съща, ...
Леко 🇧🇬
а от сънена рамка прелива.
Има плетка на мого години
и не са гласовете му сиви.
Не посяга за четчица времето ...
Забравѝ ме в неделя, любима! 🇧🇬
... почини си от мен, забрави ме в неделя, любима? –
изпери битието в три легена със прах за пране,
аз ще вярвам, че нейде далече от мене те има,
слязла сякаш за миг от платната на Едуар Мане, ...
Прости ми, учителко 🇧🇬
в забравен свят ти го направи безвъзмезден
Прости ни наша карма от суета
човешко в нас създаде
и кратките слова ще бъдат истински ...
Копнеж 🇧🇬
в чакмака на въпросите
търсиш истина
но искрите
са злосторници ...
И И 2 🇧🇬
Аз не съм виждал чудо такова-
мъж да поднася цвете на дама
със задник курдисан на стола,
не съзнаващ трагедията на на мимолетната драма. ...
Приказка една (Стихотворение) 🇧🇬
(Стихотворение)
Искащи едни две очи,
блуждаещи някъде в
потънали, изгубени мечти. ...
Ще изгори 🇧🇬
сърцето ми умира,
времето ни беше миг.
Смесвам се с тълпата,
но привидно, ...
Сторѝ добро? 🇧🇬
... да сториш някому добро, е дело праведно – и просто,
в тефтера – с пачето перо – ще си го отбележи Господ,
комуто къшей хляб си дал, за цял живот ще те запомни,
и – ако одър си постлал, ще спи щастливият бездомник, ...
Време за прошка 🇧🇬
Настъпи ли време, когато страхът е невидим
и често приятел пирува с омразния враг,
аз знам, че лодкарят е тука и с прилива иде
да ми грабне душата и да стигнем отсрещния бряг. ...