Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Чуйте ме 🇧🇬

Родено съм да давам плодове,
животът ми е от сезони-страници,
но не разбрах човешкото сърце
дори сега, когато трия задници...
Това е участта ми след резачката ...

mislitel

Poetry » Philosophical, Other

623 1

След парада на есенните ангели 🇧🇬

СЛЕД ПАРАДА НА ЕСЕННИТЕ АНГЕЛИ
За празника дойдох. Но късно беше.
Чистачът пода два пъти е мил.
Пералнята покривките въртеше –
с досадата от евтин водевил. ...

yotovava

Poetry » Love

596 3 7

Вечната Жена 🇧🇬

ВЕЧНАТА ЖЕНА
… къде ли да те скрия от света, във който с теб сме зрителна измама? –
във стихчето, което ти плета? – или в колибка с покривче от слама,
дали на някой стар, напуснат плаж, на завет ли? – зад гърбавите дюни,
щом кротичко река си „Отче наш!“, в най-скришната Любов да се целунем, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

555 3 4

Търпение 🇧🇬

Мълчи и трай си, боже!
Да търпи народът може!
Не век и два, а цели пет!
Той от нейде другаде в взет!
Защото това търпение на слон, ...

Dobr_1

Poetry » Civic

574 1

Ако можех 🇧🇬

Ако можех
Луната ако можех бих свалил
в краката ти да се оглеждаш в нея!
Звездите всички бих ти подарил!
Със тебе искам аз да остарея! ...

gogata622

Poetry » Love

653 2 4

Безсъние 🇧🇬

Ти си възвишена опора
на волята да устоиш.
Около теб витае умората
сред сенки и мъгла.Заспиш ли,
в миг оставаш беззащитен ...

Ranrozar

Poetry » Other

534 5 6

Красиво е 🇧🇬

Красиво е, в очите ти се случва,
какво ли е, дали ще го науча,
лети към мен любовната надежда,
едва, едва към мене тя поглежда.
Едва-едва напъпва, постепенно, ...

zelenaradost

Poetry

550 2

Да се стопля 🇧🇬

На зимната нощ във ръката
отпуснал съм мислите свои.
Далече в сребро планината
е майка на тези усои.
По пътя пред мен лъкатушат ...

ЛЕЦ

Poetry

552 2

Жорко да не се наричам 🇧🇬

Щом отвори си очите,
Жорко почва със белите.
Сякаш дяволи стотина
канят го да са дружина.
Ето, за закуска днес ...

ДаниелаВиткова

Poetry » For children

1.4K 7 50

Добър вечер, чудачке! 🇧🇬

Този вятър побъркан отвя ги далече, далече,
всички черни тъги, дето толкова дни ме гнетят.
И съм същото рошаво, щуро, щастливо човече,
и фенерче светулково нося по тъмния път.
И изгрява Луната – така закопняла да свети, ...

Patrizzia

Poetry » Other

587 3 7

На времето във втренчения пир 🇧🇬

Когато падне здрачът се завръщам
в пристанищата светли на греха.
Не се разкайвам, за да бъда същият.
Низвергнах праведника, който бях.
Защото сладостта горчи греховно, ...

vega666

Poetry

725 14 12

Мъжът, с когото аз не пих кафе 🇧🇬

МЪЖЪТ, С КОГОТО АЗ НЕ ПИХ КАФЕ
... не зная кой е турил две кафета
на стълбите пред стария хотел,
оставил ми е своята пурета,
запалката дори не си е взел, ...

Валери_Станков

Poetry

490 2 4

Чудесата са в нас, самѝте. 🇧🇬

Ако чàкал съм чудо да стане,
ти едва ли щеше да забележиш
моето вяло лирично призвание,
дето, видиш ли, те разнежи...
Затова аз не лапах мухите, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

585 1

Недооценен талант 🇧🇬

Аз от малка съм решила
кукли да обличам в плетки.
Да рисувам и да шия,
ноооо … понякога са случват грешки.
Бях останала сама ...

iren5

Poetry » For children

1.1K 2 13

*** 🇧🇬

а тържество на
тържествата е да сме
сестри и братя
..........................,..,................................
друга формална редакция: ...

rhymefan

Poetry

524

Преди края 🇧🇬

А когато чуете за войни и за военни слухове, не се смущавайте; това трябва да стане; но това не е свършекът.
Евангелие според Марк 13 глава стих 7
Започнат ли гръмовно бури да връхлитат,
знам, Ти Си твърде близо до вратата.
Словата Твои помня и страхът отлита, ...

Елиза13

Poetry

615 3 2

С очи на гладен пес! 🇧🇬

Светът ли? Питаш ме… Сега е друг.
И дълги нощи прекосяват мрака.
Дочувам утрото – щурец без звук
се къпе в светлината на зората.
Притихнал вятър чака огорчен ...

velikataniki

Poetry » Other

972 6 5

В скута си ме гушна Баба Зима 🇧🇬

В СКУТА СИ МЕ ГУШНА БАБА ЗИМА
… зимата на прага ми потропа с дрипаво елече без хастар,
мислех – хляб ли иска, или сопа, или пък една лопатка жар? –
скитница, довлякла се от хълма, в своето стайче я приютих,
проста радост взе да я изпълва, щом ѝ рекох тоя малък стих, ...

Валери_Станков

Poetry

399 2 3

Осъзнатост 🇧🇬

Самотата май ме убива,
но пък защо да съм сред хора,
след като всеки сърцето ми разбива?
Нещо май съм унила,
гледам към душата си гнила ...

kompanska

Poetry » Other

715 1 1

Стремеж 🇧🇬

С Т Р Е М Е Ж
Ако човек желае стремително развитие,
трябва да увеличава възможностите на Съзнанието,
но не като до край го развинтва,
а като набива в Него идеи компактни. ...

krasio0109

Poetry » Free verse

531

Аристотел Втори 🇧🇬

Егоизъм
е моносимпатия
у екстраверт.
Алтруизъм
е полиемпатия ...

самин

Poetry » Epigrams

619

Всяка сутрин 🇧🇬

Всяка сутрин небето изгрява,
оцветено за мене блести.
Всяко сутрин душата открива
в бели облаци светли мечти.
Планината е синя, прекрасна, ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

510

Необяснима реалност 🇧🇬

Самотата дрънчи, като вилица в празна чиния.
В замъглени очи бистри сълзите се крият.
Невъзможен, денят се стреми да целуне луната.
Всички казват – съдба, а е просто поредният вятър.
Един глупав щурец се надпява със своите мисли. ...

valiordanov

Poetry

514

Дъждовен хоризонт 🇧🇬

Тихият дъжд на живота
ръми ден подир ден,
един от недоволство все тропа,
а друг - танцува сред капките!
Но както и да минават ни дните, ...

Dobr_1

Poetry » Philosophical

559 1

Гости сме 🇧🇬

Гости сме на нашата земя!
Но много малко хора осъзнават:
животът ни е миг от вечността!
Букет цветя, които прецъфтяват!
Животът ни е приказка без край! ...

gogata622

Poetry » Civic

689

Смъртта на една любов 🇧🇬

Увяхва,
като цвете без вода,
умира и изсъхва в ужас.
Черните облаци са покрили небето,
а изгарящите пламъци на слънцето поддържат живота. ...

Светли02

Poetry

814 1

Чай 🇧🇬

Чай
"Човек със чай, човек без чай"
Китайците така човека определят.
"С чай" - значи човек магнетичен.
Човек с надежда и кураж. ...

Лесничея

Poetry » Free verse

603

J T aime без финикийски копюр 🇧🇬

От пръв поглед - ситуация
J T aime без стотинка съм
за да оцениш, като в "Голи и уплашени" по Дискавъри... мен
да те купя от "Треска за злато" в Канада
с душевната ми, луда, мечтателска валута, която още имам ...

Stew_Carrey

Poetry » Love, Humorous

718 1

Спяща моя красавице... 🇧🇬

Синеока моя, русокоса.
Толкова красива си, дивна и добра.
Твоята хубост омагьосва
страната ни, за мен - е ясно,
че може и света. ...

ИванПетров

Poetry » Humorous

1.3K

Не ме е страх 🇧🇬

Отдавна съм сама. Не ме е страх.
Пътеките пред мене криволичат.
Душата си насигурно прибрах.
Сега съвсем на себе си приличам.
Поръбих си сърцето с канава ...

ninasar

Poetry » Other

831 2 7

Смъртта на старата смокиня 🇧🇬

СМЪРТТА НА СТАРАТА СМОКИНЯ
... не знам защо безплодната смокиня комшията започна да сече,
и в утринта, така прекрасно синя, проскърцваше нещастното дръвче,
израснало ми досами перваза, под сянката му хвърляхме белот,
навярно Господ беше го наказал? – че ни веднъж дори не даде плод, ...

Валери_Станков

Poetry

427 2 1

Засега 🇧🇬

Ако рибата нямаше нужда да плува,
тя щеше да да спазва асфалтните знаци!?
А дали щеше да може да диша,
щом водата и липсва?
Дилема човърка съзнанието,свое ...

aap

Poetry

665 3 13

Помогни ми! 🇧🇬

Сред уханието на кокиче,
в море от светлина лунна,
чакам теб, мило момиче,
утеши ме в пътека трудна!
Виж звездите в нощта, ...

hcs

Poetry » Love

582

Благослов 🇧🇬

Сърцето ми е празно без любов -
завързано на клуп въже над бездната!
Закриляй го, Ти Боже, с благослов,
с Ръката Си, над моя сън протегната!
И ден след ден след думите политнали ...

mariankrystev

Poetry » Philosophical

772 4 2

Възпитателен прогрес 🇧🇬

Когато бях на шест, бях
доста палаво дете.
По цял ден нищо не ядях
освен ако имаше кюфте.
Но кюфтета в онези дни ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » For children

977 1 4

Думата ми на две не става! 🇧🇬

Не ми прощавай! Никога и нищо.
Напред за два живота съм сгрешил.
Мен, Господ ме приема само лично.
На дявола в аванс съм му платил.
Недей да премълчаваш, щом боли. ...

diesto

Poetry » Love

559 3

Като първи ден 🇧🇬

Какво направихте за мен?
Сякаш днес беше като първи ден!
И отново със вас се запознавам!
Отново се сприятелявам.
Все още аз ви опознавам! ...

ninalubomirova86

Poetry » Other

1K 1 2

Под път, над път 🇧🇬

Че кашлица и глупост не се крият,
отдавна не поставям под въпрос.
Но тъпите са в своята стихия,
под път, над път ще срещнеш тъп и прост.
И кой каквото казал, или писал, ...

Patrizzia

Poetry

516 3 4

Разврати 🇧🇬

Западен е:
полове двеста,
случайни срещи,
бързи раздели
с всяка и всеки. ...

самин

Poetry » Epigrams

1.1K

Когато бях дете... 🇧🇬

Когато бях дете...
Когато бях мъничък...
И пакости редих...
От Мама бях наказван...
Чиниите ѝ мих... ...

ChrisHeart

Poetry

709 1

Poetry by contemporary authors

Чуйте ме 🇧🇬

След парада на есенните ангели 🇧🇬

Вечната Жена 🇧🇬

Търпение 🇧🇬

Ако можех 🇧🇬

Безсъние 🇧🇬

Красиво е 🇧🇬

Да се стопля 🇧🇬

Жорко да не се наричам 🇧🇬

Добър вечер, чудачке! 🇧🇬

На времето във втренчения пир 🇧🇬

Мъжът, с когото аз не пих кафе 🇧🇬

Чудесата са в нас, самѝте. 🇧🇬

Недооценен талант 🇧🇬

*** 🇧🇬

Преди края 🇧🇬

С очи на гладен пес! 🇧🇬

В скута си ме гушна Баба Зима 🇧🇬

Осъзнатост 🇧🇬

Стремеж 🇧🇬

Аристотел Втори 🇧🇬

Всяка сутрин 🇧🇬

Необяснима реалност 🇧🇬

Дъждовен хоризонт 🇧🇬

Гости сме 🇧🇬

Смъртта на една любов 🇧🇬

Чай 🇧🇬

J T aime без финикийски копюр 🇧🇬

Спяща моя красавице... 🇧🇬

Не ме е страх 🇧🇬

Смъртта на старата смокиня 🇧🇬

Засега 🇧🇬

Помогни ми! 🇧🇬

Благослов 🇧🇬

Възпитателен прогрес 🇧🇬

Думата ми на две не става! 🇧🇬

Като първи ден 🇧🇬

Под път, над път 🇧🇬

Разврати 🇧🇬

Когато бях дете... 🇧🇬

Queue