Като ненужна вещ оставена на вятъра,
да брули я по пътища ошумени и неотъпкани.
Като бездомен пес, оставен зад вратата
да скита из сокаците - и сам, и гладен.
Като изоставено дете, само останало сираче съм, ...
Шибан свят, шибани хора,
колко виновни отиват в затвора?
Някой на дребно продава ти дрога,
друг безпощадно те псува от блога.
Криза финансова къса ми джоба ...
Върни ми, дните на обич и мечти,
върни ми, младостта пропиляна,
върни ми, всички сълзи,
който по тебе съм изплакала…
Върни ми, всичко ти после си върви… ...
Липсва ли ти гласът ми, че звъниш от непознати номера?
Липсва ли ти звукът ми, когато казвам: “Моля?”.
Липсвам ли ти аз като жена, а не като любовница?
Усещам, че ти липсвам по начина, по който казваш: “Кой е?”.
Усещам, че ти липсвам по въздишката, преди да затвориш. ...
Не искам друг освен теб.
Не искам други целувки да усещам,
не искам други устни да жадувам.
Не искам ничии прегръдки да ме топлят.
Не искам други очи да сънувам. ...
Сега те виждам може би за миг, за час
кафето сякаш гледа ни студено, похабено
нима изгубили сме думите във нас,
или пък се гледаме виновно, огорчено...
Ако искаш, аз ще тръгна първа, ...
На полянка, сред горичка, За послушните дечица
край бълбукаща рекичка, купи медена родица.
под глогинка разцъфтяла, За мъжа си взе бастун
чудна къща се е свряла. от мустаче на ластун.
Скромна е като калинка. Шапчица от незабравка ...
За последен път идвам в моето родно място
тук, където се родих – и за пръв път видях светлината,
за последно се връщам в мойта къща –
тук, при майсторите на вината.
За последен път аз идвам и си мисля ...
Как искам в тебе тихо да се сгуша
и в ласката любовна на дъжда
да помълчим със теб, заслушани
във мократа прегръдка на нощта.
Как искам да е дъжд и да не спира, ...
Връщам се където нямо е сърцето ми
покланям се пред нищотото безкрайно
достойно да предам живота си в ръцете му
и без да обвинявам ще възкръсна с отчаянието
силата му в ярост ме превръща ...
Обичам те!... Обичаш да го чуваш...
Насън те сричам безотказано, дълбоко.
А как иначе, мили, като там нахлуваш
и като вихър ме издигаш нависоко?!
Наричам те!... С най-светлите си думи... ...
Времето не може ли за малко да поспре?
Дотегна му. Подгони Слънчевата ни система.
Безмилостно и безпощадно зло.
Къде е хукнало да броди в цялата Вселена.
След себе си огромна диря - тъга, безбрачие, омраза... ...
Дали на дъжда му е също студено,
нали от студ се превръща във сняг.
Дали пък сърцето му не е наранено
и от небето прогонен се спуска във бяг.
Дали всяка негова капка сълза е горчива, ...
Изгубихме се във града голям,
щом станахме си двамата далечни,
остана ти сама, аз - сам,
а мислехме си чувствата за вечни.
Нима пространството е важно, ...
Обичам очите ти, когато ме гледат и ръцете ти по мен да треперят.
Обичам да галиш косите ми.
Обичам дори сълзите, за тебе изплакани.
Обичам с целувки да ме обсипваш…
и със сладки думи да ме наричаш. ...
Със снимката ти си говоря,
обяснявам ù всичко на нея.
И как е било и какво точно искам,
но на отговор аз не разчитам.
Така по-лесно е, тя си мълчи, ...