Poetry by contemporary authors
Зимно настроение 🇧🇬
в напъпил вишнев цвят.
Рисува приказната зима
по ледени стъкла.
Рисува чудни звездопади, ...
Истина 🇧🇬
Колко пъти търсил си истината,
търсиш я, но не където трябва!
Търсиш я в групата от хора,
куп познати имаш и това те радва! ...
Слова безпощадно нечути 🇧🇬
сред тая жадна пустош,
кога се плач ми роди,
от тъмний пясък се отрони,
от сърце, което отново скърби. ...
Защото съм жена 🇧🇬
променлива, влудяващо различна.
Понякога съм ангелски добра,
понякога на демон заприличвам.
Недей да ме упрекваш, че безчет ...
Епохи 🇧🇬
духът на времето лети
и по леда оставя рана
от пируетните следи.
А пък опънатите релси ...
Горчив полъх 🇧🇬
Глухарче рее се в небето
разпънало невидим парашут.
Нехайно кацнало по върховете
забърква ни горчив аламинут. ...
И преваля нощта... 🇧🇬
неподвила е крак.
А над нея луната току
се облещи
из под снежен калпак. ...
Моя детска любов, лека нощ 🇧🇬
с едно лихо докосване,
на твоята длан
върху моите пръсти.
И понеже в живота ни ...
Въпроси 🇧🇬
и мислех над едно твърдение.
Че казват, че човекът влюбен
във себе си е бил изгубен.
Че дал си е душата цяла, ...
Не... 🇧🇬
Тежат лъжите на гърба на вярата.
Истината не боли.
Болят мечтите недохранени.
Истината не тъжи. ...
Музиката в моя свят 🇧🇬
потъвам във въздействието ù призрачно.
Усещам ритъма!
Усещам нещо истинско!
Сливам се с нотите. ...
Зимни стихове 🇧🇬
Черно котенце в снега намерих,
тихичко му промълвих:
дай да стопля малките крачета,
че навън е кучи студ! ...
Лунна картина 🇧🇬
Това се случи в края на лятото.
Преливаше с чувства луната.
Гореща екзотика, разтопено злато-
потекло със звън в тишината. ...
Пейка за неминувачи 🇧🇬
"Утринна мъгла рисува
мечти
на минувачи" - Бусон
От разпъпило цвете бои ...
Безименно... 🇧🇬
И късче луна, в моята стая?
Нищо, че пак заваля.
Запази ме вместо
голямата жълта луна. ...
Бъди спокоен! 🇧🇬
Няма да ми липсваш, принце.
След теб ще дойдат рицари безброй.
Със брони тежки от доверия
да ме спасят от този вой. ...
Реквием за мъртвото село 🇧🇬
Като мъртвец неплакан и сам,
глухото село простира се там.
Тъмнеят прозорци - очи ослепели.
Не скърцат вратите - уста онемели. ...
Нека Холокоста е завет! (в памет на невинните жертви на Холокоста) 🇧🇬
но тъмнеят тук-таме петна.
Човешкото в мене се запита:
„Защо ли се е случило това?”
Кому ли пречели са тези хора? ...