Имало някога едно Емо.
Живеело напук на житейски проблеми.
Вървяло уверено, понякога падало.
Обичало, разбирало, не разбирало, страдало.
Дълбоко усещало в себе си – някак, ...
Едно момиче все още в мен живее, изпълнено с мечти и вдъхновение. Какво, че по лицето ми личи, че минала съм поколения. Душата ми е същата, все млада, по-дива, по-прецизна отпреди. Света с ръцете си прегръщам и в любовта очаквам аз звезди. И пак заспивам си с луната, и пак се гоня с ветрове и бури. ...
Една тиха молитва,
една топла усмивка,
пуловер сякаш случайно забравен на улична пейка.
Една разрешена прегръдка,
пред газена лампа месец и половина. ...
Като огнени мъниста във нощта
коледни искрици пръскат светлина,
мъчат се да сгреят нечия душа,
жадно вперила очи в тази красота.
Ще успеят ли да върнат радостта ...
Мислех си, че ти беше с чиста съвест,
но май сгреших...
Мислех си, че не можеш да изневериш,
но отново си останах разочарована...
И как човек да ти прости, ...
Поиска ме да бъда твоя. Бях.
Изплакна с мен ръцете и очите.
До кости ме съблече, като грях,
а после ме подритна, като куче.
Подхвърля ми трошици за из път. ...
- Време е да тръгваш – каза тя.
Взриви се тишината на всемира.
Надеждата угасна във сълза.
Пропадаща звезда прокара диря.
- Обичането свърши – каза тя. ...
Наричай ме с различни имена -
какъвто ме усещаш във момента.
Дори еленът знам, че е сърна
с рога върху главата монументни.
Усещай ме такъв, какъвто съм ...
Тъгата е обзела днес сърцата ни греховни,
живеем опаковани в чували суета
и погледи отвръщаме един от друг виновни,
дори, че сме родени и ни има на света...
Безмозъчно крадеме от на ближния душата ...
Момчето
Едно момче в живота има,
което винаги допълва липсващата половина.
Едно момче с очи по-бистри от сълза,
с поглед тъй дълбок и сияещ като роса. ...
(из цикъла „Вицове в рими”)
Трамваят спира рязко и Иван,
залитайки, се хваща за ръката
на хубава блондинка. „Грубиян,
внимавай бе – подвиква му жената – ...
От самото начало си бях просто аз,
вървях по улици и дъжд вали ме,
чувах единствено моя собствен глас
и никой по пътя не знаеше моето име!
С годините трябваше сам да израстна, ...
Вярвах, че има нещо на света,
но оказа се той празен,
исках да обичам, но останах мразен,
погазен от себе си, от другите.
Не живея, аз просто съществувам, ...
Погалих с пръсти по косата Спомена,
а той, горкият - в радост се разплака,
избрал всред лятото отново, синьото
да пусне нов животец във душата ми.
А щом е лято, знам, ти влизаш в него, ...
Понякога спирам мига и замръзвам.
Животът забързан тече покрай мен,
а аз, като кораб към кея привързан -
посрещам, изпращам безброй ветрове.
Очите попиват на мрака тъгата. ...
Това е корицата на стихосбирката ми! :))
---------------------------------------------------------------------------------------
ВИЖ КОЙ СТОИ НА ВРАТАТА
Хей, усмивката ми се върна! Свети!
Блещукат очите ми! Звездно е! ...
Отиваш си, не мога да те върна,
прощални думи няма да изричам,
в миг всичко минало се преобърна.
Ще мога ли да спра да те обичам?
Прозорец, празна стая, тишина, ...
Преминах като ураган през ароматната ми пролет,
в нея птички сладкопойно припяваха на рамото ми,
кокичета разцъфваха, от никой неоткъснати,
а пролетният вятър се скриваше в косите ми,
безгрижно да нощува, от никой недокоснат! ...
Напомни ми тази вечер да му кажа
защо при мене веч не идва музата...
Защо ли нощем не заспивам,
в съня си тебе или него прерисувам,
за кого мечтая и умирам, ...