Посветено е на мен... от момчето, което някога за мен значеше много...
Обикнах те, когато те загубих -
нелепо, безвъзвратно, непростимо.
Дали пък затова не се и влюбих?
Сега си бог, и нафора, и вино. ...
Не искам да остана само спомен.
Не искам да съм просто ред прочетен...
Във този свят - за теб сега огромен,
не искам да съм образът пореден...
За спомените много време има... ...
Бе топла още Невзривената Душа,
когато те разпъваха на Кръста.
Повдигнати до устните, на пръсти,
ония, дето можеха навярно да те Утешат,
се молеха на Господа, в сърцето на Палача. ...
Самотен е светът без теб и мен,
и празни са очите на небето,
защото може би не си роден,
а мен ме няма – пустош във сърцето.
То сякаш спира, вече не тупти ...
Не, днес няма да се боря.
Оставам в степите да спя,
но не със болка стиснал зъби във съня.
Не днес, утре ще се бия, и не ще кървя.
Потънал в тежките доспехи, ...
Снимки... Загнездени, вградени, по рождение.
Превръщат образа ти в иконостас
и чакат пред теб да се прекръствам с вълнение.
Атеист. Отдавна знаеш каква съм аз.
Не те разбрах. Себе си също не разбрах. ...
Kато сън пред мен се ти яви
и стопли изстиналите ми гърди,
сърцето бие лудо, сякаш всеки миг ще спре,
а свежи глътки въздух пълнят белите ми дробове.
Снага тънка като на бреза, ...
Пред мен, полугола, по бикини луксозни,
апетитно изтегнала гръб във хамака,
Вие Платон четяхте, убедена сериозно,
че чрез него по-умна ще станете някак.
Подпирайки нежно гърдите Ви, той ...
Изгарям и намирам себе си
във търсещя поглед на кълвача,
сканиращ под кората на дървото
къде ли ще се крие червея.
Но май при мене червеят е надълбоко ...
Моят приятел, във черно облечен,
пак кръстосва улици и покриви...
Да носи всекиму късмет обречен
e бедният коминочистач!...
На лицето, цялото във сажди, ...
Понеже съм важен, колкото всеки от вас,
понеже си нямам идея в какво.
Реших да напиша нещо, вместо да го кажа на глас
и ето какво всъщност е то...
Аз имам искри - достатъчни да запаля пожар. ...
Отварям си очите, разбуждам се във миг
и сякаш от мечтите – до мене мъж велик –
с очи като ножове, забиващи се в мен,
с ръце като окови и кожа от сатен.
Косите той ми гали и шепне ми неща, ...
Дъждът днес заваля тихо и плавно
и как времето спря бавно, и жадно
тогава ние с теб двама се унесохме
със тъмнината и прегрешихме сладко!
Дъждът все още капеше по малко, ...
Колко малко ми е нужно, за да се усмихна,
една дума, жест, поглед дори!
И, кажи ми, как да спра, как да притихна,
щом сърцето се бунтува, а в мислите си само ти!
Погледни, очите ми говорят, ...
Днес пак с бутилчицата разговарям.
Но стига! Келнер, сметката ми дай!
Преминах пеш през злоби и пожари
и твърде съм доволен. Край.
Платих си всичко. Цял живот съм плащал. ...
Насън те има, ала будна ли съм,
изчезваш - сякаш през невидима врата.
Докосват и се гонят погледите влажни,
пълни с толкова тъга.
Изгаснали сега са техните пожари, ...
Най-дълго запомняната любов не струва.
Така, както не струва кафе със захар.
Най-дълго целуваните устни забравят първи.
Така, както лесно се губи чужда запалка.
Най-силно стисканата ръка изстива за миг. ...
Не ме търси в среднощни серенади -
не съм аз ренесансовият мъж.
Сух съм и върху ми не е падал
ни капчица от романтичен дъжд!
Не рея поглед към звездите. ...
Неизбежно е и всеки е застрашен,
аз искам теб,
който и да дойде до мен.
Когато слънцето изгря, аз те целунах.
Когато вълните заляха брега, ти ме целуна. ...
Кажи ми, не премръзна ли от студ?
От тук дочувам тъжните ти вопли.
Светът е шантав, див и луд...
Дай поне със лудост да те стопля!
Нека във снега се потъркаляме! ...