Небето си ще кръстя с твойто име.
По някой облак тихо ще ти пратя дъх
за този ден, когато нежно ще си идеш
и лепкава тъга ще постелеш отвън.
И ще те викам. А крилете ще настръхват ...
O, велико Его ненаситно!
Ти ли нашите дела диктуваш…
Ти ли от човеци ни превръщаш в личности?
И без тебе всъщност колко струваме?
Ти ли правиш ни успели… Преуспяващи? ...
Хей, малка моя, приказка ще ти разкажа
ще те заведа във непознат за тебе свят,
кога разбойници сред огъня разказвали истории;
във древни времена, когато ставали са чудеса.
Ела при мен, рицарите ти ще видиш, ...
Златен дъжд вали в очите,
поток златен във вените тече
и златни капки по земя се стичат
от рани на разкъсано сърце.
Дъждът в очите преминава в буря, ...
Орисана не с почест и охолство
и даже не с професия престижна,
във роля скромна тя без недоволство
с високо вдигната глава се движи.
На сцената житейска, предрешена ...
Да можеш да раздаваш ти любов,
награда ли е или изпитание?
Да носиш обичта със благослов...
за силните ли е, или за младите?
Преследваме я, търсим я в нощта, ...
С наведена душа без капка плам,
със изветрели чувства от мъдруване,
шпагати прави в кухнята насам-натам,
а младостта й нявга бе царуване.
С предчувствие за приказни неща, ...
ТОЙ продаде душата си - черната,
за стотинки, почти без пари
и си купи прокоба - мизерната,
от която в устата горчи...
ТОЙ загърна се в расо окъсано ...
Ето че пристигна отново Декември
с мирис на имел и борови иглички.
Помахай щастливо на есенния Ноември,
след година ще го видим отново всички.
Не бива да тъжим за отминалата есен. ...
Все още не
Все още не мога да заплача,
а сълза - вечността от мене чака.
Като загасена свещ от крепост в бездна,
зад решетките, ръката ми за милост се протяга. ...
Не помня аз много от нашата любов,
само бели листове останаха след нея.
Празни спомени от моя живот,
като стари листа пожълтели.
Виждам те, с нея вървиш ти сега, ...
Вдъхновено от Alisa (Яна) и Елена Биларева
Принцът гледа мач пред телевизора.
Бирата с фъстъци му спори.
Аз съм му жена. По подразбиране.
Във капана между четири стени. ...
Мрак душата ми обзема, цигара запалена гори, защо страха не мога да приема, защо лудостта във мен цари? Но... лудост ли е да обичаш, гол към себе си да тичаш, ярка тъмнина да ме облива, умът ми моя да открива... И не мога чувствата си да разкрия, страхът от тази болка е познат, навярно лудостта във ...
За думи ли говорим? - дефицит на значение.
За хора ли говорим? - лица без отражение.
За вяра ли говорим? - геноцид над цялото творение.
За приятели говорим? - деца на демони от друго измерение.
За доверие говорим? - омаломощено и пратено на заточение. ...
Откъсни ми късче от дъгата,
оцвети със нея моя сив живот.
Виж я как оперена се смее...
Откъсни ми късче от небето синьо.
Нека ведър е и утрешния ден. ...
Защо не пиша ли? Защото те ме мразят -
редовете знаят всяка истина.
Не пиша. (Гордост, скръб и куртоазия.)
Не пиша, за да не звуча измислено.
Не пиша, mon amour. Писецът плаче ли, ...