Poetry by contemporary authors
Съмнения 🇧🇬
илюзия ли са човешките лица?
От смях до злоба е промяна,
а ликът е все тъй мил - като на деца...
Нима истината е заблуда? ...
Мрак 🇧🇬
на кладите на нощта
и започне да бавно да страда
сред кървава красота,
и като алени паяци ...
Не изпускай времето! 🇧🇬
времето, в което аз станах аз,
естествена и мила
добра звезда,
в която се вижда само светлина. ...
Нарисувах си любов 🇧🇬
и плувах в своето море от самота,
в съня си пак рисувах ти очите.
За обич жаден пиех като старо вино
от чашата на твойта красота! ...
Повтаряща се грешка 🇧🇬
завършва с край познат –
изкушена от сърцето,
отново връщам се назад.
Заричах се до вчера, ...
Относително 🇧🇬
Възторг, после глухо нещастие.
Като везни, тук и там,
реалност и блян,
ту с някой, ту сам. ...
Всяка сутрин 🇧🇬
Умираща есен
Но ще те помня дълго
Оранжева принцесо
* * * ...
* * * 🇧🇬
такъв, какъвто си
в моята душа.
Моята душа ридае,
ронят се сълзи ...
Във всяко нещо тебе виждам 🇧🇬
Поглеждайки се в огледалото, пак тебе виждам.
Имайки предвид, че обичам да те виждам,
в момента просто не желая да те виждам.
Защото видя ли те, виждам нас, ...
Предимно трагично 🇧🇬
всички тези сладки роли
в това горчиво порастване.
Провирам се между
"арогантна" и "чувствена" ...
Сладурке 🇧🇬
кръвта във вените ми ще засъхне.
И навеки ще остана без лице.
Завинаги в душата ми ще мръкне.
Принцесо, ако ти ми кажеш ДА, ...