Когато мечтая, усещам, че още живея.
Разтваря си чашката залезът – златно лале.
В градините есенни виеше сам суховеят,
сега тишина иглолистно душата боде.
Играе си зимата – злобна и мърлява котка, ...
Дърво без корен лесно се отсича.
Пречупва се. А после се гори.
И много трудно някой го обича,
щом то на корените не държи.
Дърво без корен ли си - нямаш нищо. ...
Между двама ни вратата е затворена,
ключът - ръждясал, стар и изморен,
захвърлен със обидата оголена,
загубен в спомена зад мен.
Ключалката е пълна с обвинения, ...
Хилядолетия изгубват се за миг
и слънцето изгаря в собствен пламък,
а тишината е разцепена от вик,
от който се напуква всеки камък.
Когато нероденото умира, ...
Мен тази нощ ме осени идея
и искам да ви приобща към нея!
Да опаковам Земното кълбо!
Във бяло, във зелено и червено!
Достойно е за българския гений! ...
Ти бе толкоз мъничка и нежна,
как успя да се влюбиш във мен.
Туй е толко красиво, но грешно,
сякаш ме приковава в цимент.
Всички казваха колко сме сладки, ...
A... трябва ли човек да бъде птица,
за да порасне и да отлитне надалеч,
а не рисуван на картина или скица,
нито участник в някой смешен скеч.
Да иска да се вдигне нависоко ...
Ветрилото на сънищата пада.
Ъгълът на тайното с копнеж зове.
Редуват се усмивки в колажа,
творящ сънуваните мои светове...
Една мечта се сбъдва удивена, ...
... Старецът приседна край морето
на пейката, изцапана с мечти,
умората притисна го в сърцето,
склопи за миг разплакани очи.
Потръпна леко - бризът го докосна, ...
Не става дом от четири стени -
безплътни и бездушни очертания.
Ще паднат върху нас. Ще натежи.
Любов не се гради от състрадание.
Таванът ще си бъде все таван, ...
Стоят на масата младеж изискан със девойка млада,
а помежду - бутилка някаква стои,
посредник е при разговора
и медиум към техните мечти.
А разговорът сериозно задълбава, ...
Такива крясъци не раждат нищо хубаво.
Змийчета съскат в побеснелите ми мисли.
Една секунда – после всичко е изгубено:
и възпитание и толерантност... Всичко... Всичко!!!
Ако сега избухне вампирясалата гордост ...
Опънах си последното платнище
насрещу вятъра му. Непопътния.
Пресметливо стъкнах си огнище
и сама си построих каютата.
Пресмятах да ме види върху мачтата: ...
Изтрих следите ти с гумичка.
Изрисувал бе грозно цялото ми сърце.
Всеки спомен обезглавявах ухилена
и го хвърлях през моста при теб.
Обесих онези усмивки, ...
Искаш тялото ми в твоето преплетено, нали,
да усещаш страстта ми,
когато съм върху теб и целувам гърдите ти.
Искаш да ти шепна на уше тайни думи
и косата ми да докосва нежно гърба ти, ...
Вървях сам и задавах си въпроси
Видях сълзите в очите на човека който проси
Какво бих направил и какво не бих
А сълзите текaт като букви в този стих
Дъждът ги размиваше всички ги скриваше ...
Снегът поля и пътища загръща
и става тихо, свято като в храм,
а ти, любов, си все една и съща
и тъй различна - в стих да те предам.
Ела в картина! С краски ще запълня ...
Понякога така безмилостно отчаяно осъмвам,
че ми се ще на всички птици крилете да са мъртви,
защото само в нямото на изгрева
усещам, че съм имала реалност.
Понякога така се гледам непокорно, че ...
В победи кратки, в загуби жестоки
животът се изнизал покрай тебе...
Живот на скорост. Луди обороти.
Самотни нощи. Срещи непотребни.
Любовници безименни. Съпруга... ...
Прозорецът на скайп е много блед.
Най-липсват в него тези думи – „липсваш ми”.
Мирът във мен е крехък като лед,
държащ се върху нещо недописано.
А липсата е нехронологична. ...