Poetry by contemporary authors
Детство 🇧🇬
По моите улици стъпва дъждът.
И даже не дишам, а говоря със истини
за това колко често ми спира дъхът.
За това, че във къщи е толкова пусто ...
Невъзможност... 🇧🇬
отпиваща безмълвно всеки звезден цвят потаен...
Безспорно е - зависим от възможността нощта ни да е тъмна,
но понякога човек е длъжен да не бъде във желанията краен...
Небето винаги ни подарява по едно вълшебство, ...
Още боли 🇧🇬
дори в съня прошепвам,
но, щом Луната заблести,
от липсата ти пак потрепвам.
От студена тъмнина ...
… платното на съня ми… 🇧🇬
В платното на съня ми се яви,
подпряно на едно дърво самотно,
Превер рисуваше от вятъра превит,
не Птицата – Луната... Неохотно… ...
Зима 🇧🇬
пойните птици отлетяха,
животните уплашени се скриха,
бели пътеки се откриха.
Всичко наоколо побеля, ...
Щастието е в нас 🇧🇬
потъваме във приказки, търсим благодат.
Животът приказен остава недоизживян -
търсим навсякъде, но не и във нас.
Щастието наше очаква да го грабнем, ...
Жен(ен)а - съд(ба) или (о)мъж(ена) - меч(та) 🇧🇬
:)
И вместо да потърся позволеност,
аз в сладката прегръдка на греха,
забравям клетви, дишам учестено, ...
Кафе с цигара... 🇧🇬
горчи ми повече и от преди.
За бучка захар моля те вежливо,
а ти ми го подправяш с капчици сълзи.
Отпивам глътка аз намръщена ...