Нищо, че със друго име си дарен,
Свети Никола нека да те пази,
на неговия ден си ти роден,
със пламъка си факли за да палиш.
Светецът, покровител на водите - ...
Ще те целувам тихо и пронизващо,
дорде не се превърнеш в наранен войник,
ще те желая смело и нестихващо,
прострелвайки те с мълчаливия си вик!
Ще ме прегърнеш близо... до сърцето си, ...
Денят е сив, студен, разплакан,
наследник на една безумна нощ.
Нощта, в която никого не чаках,
разкъсана от мисли и без прошка.
Прегръщаха ме спомени от август. ...
Денят умря, отсечен с остра брадва,
по устните и пода плисна кръв,
останал в стаята като единствен зрител,
разхождаше се ужасът - пристигнал за свидетел пръв.
Нескопосано светът по стълбите се прекатури. ...
Не мога да ти кажа колко много
събирани мечти съм пропиляла.
Горяха във камината без огън
и взираха се в снимка остаряла...
Не мога да ти кажа колко пъти ...
Как ти се радвам, Красавице студена,
в червената рокля като рубин си ти,
а черните очи къде ли гледат
и на кого сърцето пак разби?
Светлината на утрото докато пада ...
Дъждовна песен
Вали като в роман на Маркес... Непрестанно...
Това е времето за размисъл и за оценка!
Вглъбяваш се и помъдряваш - колкото и да изглежда странно...
В такова време научаваш се и да мълчиш, ...
Не съм те търсила, не съм те искала,
дори любов такава не мечтах,
не мислих, че те има, че си истина,
и в своя свят измислен аз живях...
Не съм жадувала да ме обичаш, ...
Този ден бяхме само двамата,
без бремето на ежедневния живот.
Разхождахме се тихо по поляната,
времето бе спряло своя бързащ ход.
Ти кичеше косите си с цветя, ...
Всеки ден след работа минавам
покрай малка църквичка една,
сгушена в крайградската забрава,
тя е спирка за човешката душа.
Името ù нещо все забравям - ...
Момичето в кутията с бонбони
зарови пръсти. Взе си точно два.
Един за миналото свое лято,
а друг – за предстоящото сега.
Във чашите разсипа кока-кола. ...
Ти ли бе, или сънят отново ме надви?
По ума ми омайна дума отново върви
и като звън напомня кой си ти,
какво беше и какво предстои.
Грабваш ме от реалността, ...
По пътища без край и без начало
премина неусетно пролетта.
Дали защото дълго сме вървяли
един към друг, се втурнахме така?
И с някакво безпаметно упорство ...
Защо в пари и вещи търсиш щастие?
Та то е просто в думата добра.
В една усмивка, дарена на самотния,
във светъл лъч сред непрогледна тъмнина.
Бъди и ти усмивка за нещастния, ...