Не ме зачерквай!
Непонятност са зениците по мръкнало
и тихо в клоните приспивам непотребност.
Ничия съм и в капилярите
на твойта жажда за копнежност. ...
Случвахте ми се до притръпване.
Eдин през друг, до болка сe завръщахте.
И писах стихове, трудни за разбиране.
И ви поемах в дози отровни, за умиране.
Но никoй от вас не ме уби, ...
Глас, в нощта безмилостно запял,
месеца прогони от небето,
дере слухът ни той без капка жал –
жабокът – на блатото поета.
Песента му като ехо – отзвук жив - ...
Рисувала съм Него – щрих по щрих...
От първото си женствено пробуждане.
И не любовник, нито пък жених -
Мъжа рисувах – точно моя. Нужния.
Да го облея, исках, с океан - ...
Като морски бриз в юлска нощ,
като огън, изпепеляващ всичко, що докосне,
е страстна любовта ни, притаила свойта мощ,
на твое място сърцето никой друг не ще допусне!
Обичам те заради това, което си... ...
Колко му е - просто ръкостискане,
най-тънката струйчица пот изтече се -
не е любов, (а сякаш ми се искаше...)
Това е най-обикновено срещане;
най-нелепо скръцване със зъби ...
В бурни океани от кървави сълзи се давя...
Водовъртежът завлича и не ме оставя!
Болка и тъга ще останат за теб, дано
ми простиш вината, че си отидох от Земята!
Но ти ела, просто следвай лунната светлина ...
Тишина. И въздишка,
отронена като ябълков цвят.
Самота. И предчувствие за неутолима страст...
За теб откъснах четирилистна детелина
и знам - намерих вечната любов! ...
Паркирах се в гара с бракувани стихове,
сред вой на сирени от две тишини.
В купета от думи със скелета-митове
чертежа разплитах на твойте вини.
Тършувах за нишката - как съм се вързала, ...
Ти се появи в живота ми така,
както само веднъж се появява любовта.
С очите си ми вдъхна силата да съм това,
това усмихнато момиче, което ти избра.
Избра да ме изпратиш в Рая, ...
Един свят, една държава,
един народ, който никой не познава.
Сиво ежедневие, огромно отчаяние,
реки от сълзи и робско съзнание.
Ужасяващ страх и самосъжаление, ...
Моя палава обич с аромат на листа -
и те има, и няма в деня и в нощта.
Светла ласка на есенно слънце сияйно,
топъл полъх за копнежното зрънце, омаен...
От усмивка родена, любов затрептяла, ...
Красива нощ, две тела едно до друго,
две деца, хванали са за ръка,
лицата техни нежно си играят,
докато сърцата шепнат си,
красиви, но думи болезнени. ...
Във трепета разискрен на зората,
на утрото в невинните очи,
и в порива безспирен на вълната -
била ли си, кажи ми ти, кажи?
В копнежите, раздиращи душата, ...
Красиви спомени и дни отминали...
Душата във безбрежна пустощ тлей.
Красиви спомени, вълшебно минало
мечтите като дъжд пороен лей.
Там някъде, аз помня ...
Поспри за миг на спомена на прага,
постой... на болката напук,
но щом дъхът ми спре в косата ти -
върви си! Не оставай тук!
Вземи във шепа мигове прашасали, ...
Сърцето ми пресъхнало мълчи,
изпито от проклетите ти устни.
Отминал спомен от любов кънти,
изплъзвайки се ден след ден от моите пръсти.
Отдадох, отдадох себе си на сивотата! ...
Недей, да ми сътворяваш деня отново,
не желая
ни твоето сърце, ни твоите ръце.
Сега съм във нощта си и нека тук мечтая.
Ти идваш всяка сутрин и вечер някъде при теб заспивам. ...
Осъден съм... В затвор? Но на... Мечтите!
На доживотен. И недостъпен за амнистия!
Разбрал... че в битието липсват - Розите,
в Сърцето - интубирам... Четиристишия...
Обичах тебе... Да - преди да те познавам! ...