Poetry by contemporary authors
Докосната от дявола 🇧🇬
усещах я - поглъщаше ме хищно,
убийствено пълзеше тъмнината
и сенки появиха се от нищото.
Дочувах странни плачещи акорди ...
Платонична Любов - Skype версия 🇧🇬
:)
А за неверниците... вижте каква обява открих преди време във родното уеб пространство:
"Търся жена за платоническа връзка, мила и нежна, с която да ...
Островът на съкровищата 🇧🇬
и непознати приказни места.
Посрещах бури, урагани...
Премного вътре в мен валя.
А слънцето бе тъй далече, ...
Слънце, поклон 🇧🇬
лъчyt се прокрадна.
Някак съзря ме
и... ме открадна.
Понесе ме нежно ...
Ден на гнева (Dies irae) 🇧🇬
и на младите бунтовници днес
@
За кого бие камбаната, Господи?
- Не за мен. ...
Градът и нощта 🇧🇬
Нощта се спусна.
Както совата мишка,
града погълна,
на гъст мрак го обрече. ...
Кай 🇧🇬
и мрачно,
а къде ли е Кай...
Да ми стопли сърцето.
Защо не се вясва, ...
Носталгично за вярата на поета... 🇧🇬
„Ти помниш ли морето и машините,
и трюмовете пълни с лепкав мрак...”
Ти помниш ли как в стихове превръщаше
моряшките копнежи между бурите, ...
Последните искрици обич 🇧🇬
търсещи надежда в лъчите му,
тръпнещи за още миг спасение,
давещи се в отчаяние...
Лице след залеза помръкнало, ...
В огнения кръг 🇧🇬
по
водопадите
и не лазя
дори по замръзнали. ...
*** 🇧🇬
Горчи от толкова предчувствия за вярност.
Посоката е все към хоризонта,
но пътищата вече са различни.
И дланите - опънати въжета - ...
- 🇧🇬
... но не така. А иначе.
Целия Ти.
С всичките ти странности.
С целия ти мрак. ...
Желание 🇧🇬
Ах, как искам...
искам криле!
Да полетя
и облаче да си открадна от просторното небе. ...
Надеждино поле XIV 🇧🇬
Вън не бодли роза е впила,
а зимният вятър фучал.
Стъклата потръпвали диво –
в тях ледни дантели чертал. ...
Игла 🇧🇬
тихи тротоари,
ясно време
с ръцете си прегърнало небето,
уютни стаи ...
Надеждино поле XIII 🇧🇬
Минавали месец след месец
и лятото дало си гръб.
Пак в златна кола златна есен
затътрила в пътища скръб. ...