А времето в косите ми е спряло,
лукаво във очите ми се вглежда.
И чуди се защо съм посребряла,
и пита ме дали съм помъдряла.
А аз преструвам се, че го не чувам. ...
На Тодор Трайчев
Вървиш без страх по своята пътечка
и знаеш: всеки Божи ден е празник.
В душата ти е светло - няма вечер,
защото песни в нея не залязват. ...
Огънят догаря в старата камина,
есента донася аромат на зима,
прозорецът - отворен, свещите трептят,
вятър кърши клони и листа летят.
В стаята небрежна, под една картина, ...
Във вените ми биеш полудяла,
със дяволи подгонила съня ми.
При теб се връщам, вечно закъсняла,
любов - извезала дланта ми.
Съдба си ми и орис, и омая. ...
Посвещавам на младото поколение
българи, които ще станат космополити,
но няма да знаят героико - трагичната
история на своя народ, ако ние не им я
разкажем. ...
Оглеждам се на улица без път.
Загубена в погрешна перспектива.
И чудя се, къде ли пак ще спрат
душите на пристигащата зима.
Ще разпознаят, явно, тайните си преспи ...
Не ме кори, приятелю, че искам
да се усмихвам в тези времена,
не ме кори, че искам да наплискам
лицето си със изворна вода.
Напук на всяка земна мръсотия, ...
В прозореца закриват листопади
сезоните на пъстрата палитра.
Ще нижат броениците лампади
под снежната божествена молитва.
Тъй есенният вятър от години ...
Смрачава се и всичко гасне,
смрачава се и всичко губи своя плам.
Душата търси с някой да си пасне,
преди съвсем да угасне...
Мрак, тишина, тъмнина - ...
Отивам си, макар отдавна вече
теб да те няма стихнал тук до мен.
Сърцето ми – жадуващо сираче –
опърпано и мърляво съвсем
с очички нежно в мрака те изпраща, ...
Пречистване
Очите ми - два чисти облака от болка,
натежават ми - искрено и безутешно.
Две вдишвания и краткият път до теб
в едно безтегловно пространство. ...