Къде те отведе отново душата ти?
Къде потъна отново във мрак?
Не знаят ли вече сърцата ни как да обичат,
защо са затворени, забравиха ли как?
Къде потъна отново лицето ти, ...
Мадам Нощта е сладострастна сводница,
която пред вертепа на наслади
красноречиво пали звездните фенери.
Най-ниско сваля ярката Вечерница,
за да възкръснат еротичните ù клади ...
Затворен съм между миналото и настоящето.
А си мисля за бъдещето - нежен полъх на
вятъра по набразденото от бръчки лице.
Стоя като пътник, чакащ последния влак,
но знаещ, че няма да дойде. ...
Започват коледните разпродажби...
Хайде, втурвай се към щанда...
Купи парфюм, дантелени бикини.
Че тя със сигурност е жадна...
Бутилка отлежало вино и кристални чаши. ...
Какво усетих в теб, не знам.
А отсетне колко често ще се питам...
Мисълта ми все към теб ще броди, знам.
И знам, че често ще полита и ще спира.
Някога мечтите ти дали ще стигне тя? ...
Текстовете на песните ми, за които ми писахте...
“Чуствам се силен в изпипани кънтри балади и тежък рокендрол. Омайва ме луксът да съм бил свидетел на енергични преживявания и възможността пръв да ги затворя в песен. Разказвам живота си в САЩ. Може да съм малко загрубял… Опитвам да отместя правилата ...
Възроден от пепелта земна,
обагрен и издигнат от слънчеви лъчи,
а пламъкът в сърцето започва да гори.
Тайно се пробужда сила нечовешка,
да се моли и помага до последни сили. ...
Разпален студ по крехките комини,
обагрен в тъмнокеремиден цвят.
И свличащи се покривно лавини
по водостоците кристално спят.
А первазите отрупани са с преспи, ...
ЖЕНАТА-ЦИГУЛКА
(На моята Л.)
Тя винаги плаче, когато звучи Piazzolla -
тогава е опната струна от клетка за птици.
Тогава седи на перваза и малка, и гола, ...
не, не вярвам, че всичко е сложно
и че малкото няма значение.
всяка мисъл за теб е възможна,
всеки поглед от теб - позволение
да прекрача наивната граница ...
Октомврийска вечер от окървавен оркестър озвучена
Орхидея с кървав цвят от оскъдна светлина частично осветена
Откакто огънят отнет бе окончателно опожарен
Откакто изгревът изчезна опропастен пореден ден
Ортодоксален срив анемия на една религия ...
На разпит бях - морето ме разпитваше.
Скалите не спестяваха въпроси.
Всичко си казах - вълните почувстваха
вината ми и... ми простиха...
... а после... ...
Усетих аромата на изгубеното лято,
от някъде пристигна ненадейно
и както без мисли беше ми главата,
миналото с краски грейна.
Вдишвах и издишвах... ...
Нашето момиче вече е Голяма!
Отдавна тя не скача на ластик и на дама.
В книгите се рови, из нета все сърфира,
има си тревоги, дето никой не разбира.
Планове чертае, целите си гони, ...