"Самота"
Сам с моята съдба и стая празна,
забравен от приятели, забравен от любов.
Седя в ъгъла тихо там в тишината,
борещ се за глътка дъх, да остана жив. ...
Незрящи са посребрените прозорци,
пили са отвара
през нощта на полските индигови ралици.
Нищо, че сега спиралното на есента е раковина.
Захарните пръстчета на елфите забраняват подслушване. Мисли за мен, ...
При пълнолуние петлите бдят на двора
и съобщават времето през час.
А аз се будя с демони да споря
за изгрева, макар и не на глас;
за утрото, което ще събуди ...
На празници понякога е тъжно,
защото липсват хора... гласове...
Усмивките на баба и на кръстница,
и татковото позамислено лице.
Представям си ги някъде зад мене ...
Сред тишината уморено крача,
загърбила досадната гълчава,
обгърната от ласките на здрача.
Дълбаят стъпки - следи оставят.
А, уморен, денят след мен се влачи, ...
Пътуваш днес към нищото, любими. На лодката веслата окъсяха.
Морето не е вече до колене... на дъното му няма почитатели.
Илюзията не е чудна приказка... и ти, прощавай, не, не си писател.
Днес думите са груби... по презумпция - левашко харакири за душата.
Не знам защо ти пиша, имах нужда от малко зл ...
Не идвай при мене, когато
от очите ти не струи светлина!
Не идвай, когато неусетно
нозете те водят към друга жена!
Не идвай, щом те терзаят ревност, ...
Бог е добър и ми даде в две канички
мъдрост да пия, да я събера
в моите ситно изписани странички
и да я давам с любов след това.
Бистри потоци се леят, прегръщат се ...
Пътувам със теб през полета, гори,
в простора безкраен дъждът ни вали,
усещам магично как теб те открих,
със вятъра, вплел във косите ни стих.
Пътувам със теб, а ти си до мен, ...
Аз тази вечер няма да те будя...
Ще те докосвам нежно със треперещи ръце...
А ти в съня си сладко ще потънеш,
тъй както пламък - във море...
И дълго ще те гледам, без да зная ...
Вълни в скалистия бряг се разбиваха.
Вода и земя ведно снагите си впиваха,
обвили се в неистова сила и страст.
Къс скала в миг към прибоя политна.
С плясък вряза тялото в бялата паст ...
Вратата, чувам, гръмко се затваря.
Сега пък, нà - хванаха ме в капан.
И чувствам тялото - как студ изтръпва;
за изход от главата рухва всеки план.
Към мен дочувам стъпки тихо приближават; ...
Второ действие
Тя: О, мили мой, стана инцидент -
наля си отрова, вместо абсент...
Дали си спомняш разговора ни предишен...
за думите - прости ми... Коментарът е излишен. ...