Зазидах си душата с кал.
С чернилка от спомени я залях.
И после изградих й параван,
за да не я вижда заобикалящият свят.
Пуснах болката си по вятъра ...
Каква ли орис двама ви събра
да страдате – без обич, до полуда:
история на тръпните сърца,
превърнали се в нощни пеперуди!
До вчера бяхте с ангелски крила, ...
Живя достойно, никого не мрази.
Обичаше децата си безкрай.
И болката ми, че не те опазих,
наоколо до края ще витай.
И ще се нижат дните мълчаливо - ...
Какво съм аз за теб
и дали някога някоя в живота ти ще бъда?
За мене ти си всичко -
спомен, болка, щастие, присъда...
С края на всяка щастлива песен ...
Да пиша за любов не искам,
и писна ми от розови мечти...
Защото в дланите си нея стискам,
а от нея реалността боли.
И в своите мрежи стига ме оплита, ...
Отново ме почувствай - самодива,
в косите вплела любовта,
отново ме почувствай - слънчева и мила,
докосната от ветрени крила.
Ще бъда твоята усмивка ...
Погледът ми... същият като твоя.
И аз, като теб, в болките му ровя.
И отдавам му се - както ти,
всичко зависещо от времето ни...
И думите ми, досущ за теб типични, ...
Тихи стъпки пронизаха здрача,
две дечица към нищото бързаха,
свойте дрипи поляха със плачене,
тропайки със обувки изкъртени.
И вървяха по мачтата счупена, ...
Дали има я или я няма,
дали е истина или измама?!?
Дали обичан ще бъдеш... или вече си бил?
Дали влюбен поглед в нечии очи си открил?
Любов има - тя съществува! ...
В очакване на Чудото да стане,
с предчувствие за хубави неща
и днес разминах се с деня,
нехаещ за сърдечните ми рани.
Живея във очакване и чакам да живея. ...
Имаш лице със светлина озарено,
очи малки, сладка и дълбока тайна,
устните ти крехки впиват се в мойте устни,
като пчела в цвета си,
пиеш нежно свежия бриз в косата ...
Тънката лента реката си вие,
зажаднялото лято водите й пие.
Млади овчари на сянка пладнуват,
малки моми в реката лудуват.
Тъмна сянка пропълзя над земята, ...
Арогантно усмихнат и надменно прецизен,
Колоритен и нежен - съвършен джентълмен.
Рогоносно-замаян - къпан, вчесан, зализан,
Актуално перверзен и на свалките фен.
Всичко в мен е ужасно - поза, пошлост, измама, ...
Когато нощният светлик изгрее и звездите ярко заблестят,
запява свойта песен океана.
По вълните носят се невидими сирени и мълвят,
безплътни, тихички слова.
А черен дъх пълзи из дълбините ...
ПРЕДИЗВИКАН СОНЕТ
Толкова много апостоли се сбраха тая вечер,
че едва ли не – само аз бях Сатана,
а останалите в ангелски дрехи облечени
криеха под дрехите своите врани крила ...