Времето тече и всичко отминава,
забравяме се всички и всичко в нас горчи,
всеки поема своя път различен
с нови хора и техните съдби.
Очите чакат, гледат, плачат, ...
Върви през дим и жили обгорели
от жертви бледи, жълти, унили,
броди през пепел от утопични цели
на угнетени души във времето отмалели.
С мечти, потънали в сърца замрели, ...
Здравей, любов! Събудих се.
Мислите за теб до мене спяха,
приютил ги бях в топлата постеля.
Пръстите във въздуха безпомощно висяха,
без да могат истински да те досегнат. ...
Отново в мислите си съм потънала
в тоз късен час...
През сълзи, без глас, в несвяст
се опитвам да пробудя мъничко надежда аз.
И крещя, и се боря, и неспирно тичам пак, ...
Не искам да поглеждам към смъртта,
но погледът ми все натам отива.
Не искам, но съм в плен на мисълта,
а рано или късно тя убива.
Когато твърде дълго е боляло, ...
Последна капка дъжд изплака
и спусна се по твоето лице.
Търкулна се. Поспря за миг. Изчака -
преди завинаги да оттече.
Изгуби се след тоновете звуци, ...
В живота получавам много щедро
от всичко - и от любов, и от мечти...
И утрото ми винаги е ведро,
и винаги със светлина блести...
Донесе ми животът обич силна ...
Заставаш пред мен като спомен неясен
и тръсваш момчешки глава,
усмихнат, разбиращ, но някак далечен,
протягаш към мене ръка.
Напрягам очи да те видя по-ясно; ...
В Памет на Никола!
Отиде си, но остави в сърцето неизлечима следа.
Ти ми показа значението на Любовта!
Ти лекуваше тъгата ми с целувки,
нощем заспивах от нежните ти милувки. ...
Светофарът ти свети зелено - напред.
Хайде, давай, самоубий се...
Давай напред и нагоре - към небето.
Налучкай пътя към Рая.
Не спирай! Няма време за чувства. ...
Тия нови фенери – златни небесни очи
и росата по счупени плочки трепери,
а небето е стомна – сълзи…
По ъглите на старите къщи
свири вятърът сякаш с уста, ...
Ти си слънцето - а аз съм тревичка,
безпомощна, безлична и толкова мъничка,
крехко, нищожно невинно стръкче,
което вятърът всеки миг ще стъпче.
Твоите слънчеви лъчи с мен си играят ...
Има ли смисъл човек да живее,
във страх и неволи, не иска ли да умре,
от цялата тая лудост направо пълнее,
изход не вижда и тъй си се чувства добре.
Има ли смисъл човек да се смее, ...