Ако има друга, ела и ми го кажи -
по-добре да ме заболи, отколкото хиляди лъжи.
Мислех, че съм единствена за тебе на света,
но разбрах, че живея в лъжа.
Представяш си, когато те целувам, ...
Мечо, завивам те. Бързо заспивай.
Знам уморен си. Цял ден си играл.
Гушкам те, сладък! На топло се свивай.
Синята тениска пак си съдрал...
Зная, че още си много мъничък - ...
Свята е вяра, свят е днес поклон!
Прекланям се, Дево, под твоя заслон!
Пречиста, блага даваш ми сила,
по вярата наша свидна и мила...
Пътя ни осланяй, вяра крепи, ...
„ИСТИНИ ПЛАНИНА, за да можем да построим дома си
върху здрава основа.
ИСТИНИ РЕКА, за да можем да утолим жаждата си
и да плаваме по тях в търсене на нови хоризонти.
ИСТИНИ ЗВЕЗДА, за да могат да ни служат за водач ...
Сълзите си изтривам с опакото на ръката.
Поглеждам през прозореца навън,
(за да не виждаш...)
Сменят се картина след картина,
привидно е недосънуван сън. ...
ПСАЛОМ
Славословя Те, Господи, от куплетната ниша
и гласът ми е стихов. С този вик ще опиша
как пленена се блъскам в свободата си грешна,
как прощаваш,че за мама съм все безутешна, ...
В красотата на зимата снежна,
тогава, когато ти си роден,
пропътувах безброй километри с надежда,
за да ти кажа "Честит рожден ден!"
Но тогава ти от света ме отрече. ...
ТЕЖЕСТ
Какво да сторя, питам се, не зная...
Не ти се сърдя, нито пък на други...
Това са хората - обичат и роптаят...
Ту кацат, ту отлитат като пеперуди... ...
Аз съм тази, която те има, когато
уморен се почувстваш от сивия ден
и моето рамо за тебе е святост –
в един безобиден, но искрен момент.
Аз съм тази, пред теб се събличам ...
И пак за Вапцаров
От малък още ти се възхищавах.
А днес съм вече два пъти по-стар
от теб - в деня, когато се изправи
пред гибелта си, като пред олтар. ...
Да пия любов от твоите устни жадувам.
И с огън от твойте очи тъй пламтящи
запаля леглото на моите страсти.
С целувки подклаждай жарава от нашата обич
и там сърцето си с моето ...
Беше тъмно...
Нощта бе постлала свойта черна завивка.
Но спомням си смътно
образа на Дявола и неговата зла усмивка.
Стоеше той безмълвен, страшен в ъгъла ...
Погледни ме в очите. Там ще видиш угаснали
сто мечти разпилени, сто звезди без простор...
Като цвете поливано вечер пораснали
са копнежите в мене. Твойте длани - затвор -
са ги вкопчили диво във своята хватка ...
Равнозначен е триумфът на провала,
когато деградира същността ти,
пък ти целуваш демоните в ада
и не желаеш да послушаш съвестта си.
Бавно се погуби, но защо ли? ...