Днес, когато небето ми синьо
взе на пръсти лъчите на слънцето
и открадна тъгата на птиците
от перата им, мокри и сиви,
без криле, те усетих до себе си, ...
...Няма те и толкова ми липсваш...
В душата ми е мрачно и боли...
Жадувам да те видя толкоз силно,
че от очите ми започва да вали!
Признавам, че без тебе аз не мога! ...
В сърцето ми е тихо. Влез на пръсти!
Не чукай и не вдигай много шум!
Изплашиш ли го - може да се пръсне,
да нарани и теб ужасният му грьм.
В сърцето ми е тихо и студено. ...
Сърцето ми более от любов,
а трябва да си тръгна, но не мога:
кипи страстта, в гърдите ми - тревога
и див копнеж, и сатанински зов!
Прегръщам те - тъй ласкава, но клета; ...
Толкова вечери небето е сияло
със алчните фенери на звездите,
докато ти си ме приспивал. Бавно.
Като камбани плачат в ушите ми
песните ти. А сърцето ...
Не, никога не бих оневинила...
тебе, Любов - такава малка капка,
която и днес душата ми е напоила
и пази мислите ми като шапка -
невидими за злостните очи. ...
В мен не остана вече сила
да бъда онази Хипсипила,
която изгаря бетонни мостове,
която живее в къщи без основи,
която, свръхзвукова за своята душа, ...
Родих ли се, та силно да прегръщам,
и всичко ли назад в смъртта остана.
Какво ли съм и в какво ще се превръщам.
Подирил знак за поредната промяна.
Изчезвам, със желание ще се изгубя в тишината, ...
Обичам те, когато гледаш в очите ми. Обичам те, когато ме докосваш. Обичам те, когато ме прегръщаш. Обичам те, когато ме отблъскваш. Обичам те, когато се усмихваш. Обичам те, когато плачеш. Обичам те, когато си до мен. Обичам те, когато си далеч. Обичам те, когато спиш. Обичам те, когато се събуждаш ...
Есенно почистване
Гола дойде Есента, обезлистена,
донесе със себе си дъх на мъгла.
В краски на сиво танцуват ми мислите
и пишат със пръсти по прашни стъкла. ...
Когато светлините вечер угасват
и капките дъжд забарабанят по стъклото,
отмивайки плавно грима и доброто,
страхът и надеждите бързо нарастват.
А, засегнато, егото в мен призовава ...
Виждам себе си в слънцето...
високо и далече... не можеш да ме стигнеш,
намерих се в лъча светлина, докоснал лицето ми...
преоткривам се всеки път, щом го усетя...
*** ...
О, дълга нощ, няма ли да свършиш най-сетне,
отвлeчи ме за малко от моята самота,
нека да заспя, защото в съня ти си тук при мен сега,
ти си вече мой и изчезва на страха ужасния вой...
Лекият повей ме понася, а славеят тъй сладко му приглася. ...
В живота правих много грешки
и падах, без да мога да реша
дали да стана или ще е смешно,
дали с едно изправяне пак няма да сгреша.
Но ти бе там. Ти винаги крепеше ...