Не знаеше ли?! Думите не значат!
(И честичко след думите боли!)
За кой ли път повярва им обаче...
(А след това отново съжали!)
За кой ли път сама пое вината ...
Пак е нощ и пак пътувам
по стария изстрадан, но обичан път.
Искрени, красиви чувства пак бушуват
в на сърцето най-пазения кът.
По този път самичка тръгнах, ...
Тлея тихо,
мракът - най-добрият събеседник, приближава.
Казва "Здрасти", отминава, някой пали лампа.
Крушката примигва, става светло, няма никой.
Сам съм, с ръка върху ключа и щракам, ...
Хербаризиран сред куплетите,
наметнал тогата на суетата,
пиля години в "страстни петъци",
играещ ролята на Пиета-та.
Теб нощите те чупят на подпалки, ...
Ръждясаха менците. Какво да напия?
Всеки има в дома си, изобилно, вода.
Легенда е онази чешмяна магия,
в която мъжът се врича в жена.
Момите не носят до земята сукмани. ...
Тази сляпа любов може би е последна,
в която изричат нежни думи със плам.
Но страхът, че след нея ще е кухо и празно,
ги изпълва със болка и мъничко срам,
че звънят сто камбани любовни в съня им, ...
Години делят ни от таз суета,
години делят ни - и време,
в което прощавахме всяка лъжа,
а най-много мисля за тебе...
След толкова много красиви слова, ...
Днес Вятърът разнесе всичко над града -
поеха без посока празни пликове
като раздрани хвърчила...
Днес Вятърът донесе и тъга -
тъга в очите на клошарите, ...
Ако можеха мислите ми да те галят всеотдайно, нежно,
всеки път, когато си поискам,
щяха те да се превърнат , в безкрайни слънчеви лъчи,
и ще живеем само в топли летни дни!
Ако можеше душата ми да те целува, ...
Не съм достатъчна. Понякога съм тиха.
Както дългите и вледеняващи раздели.
Боля, разливам се, не дишам...
И бягам от изстиващи недели.
Понякога съм буря. Във излишък. ...
За да свърши светът
И в чашата ми никога да не остава вино
През ден минават цигански търговци
И в шепите им се продава още малко време
Да прекарам с теб ...
Незакъснял урок по ботаника
Шансът е малко, загадъчно семе,
попаднало в твоята почва.
"- Какво ли е? - питаш - Отде се е взело?
- Да прилича на плевел започва..." ...
Знаеш ли защо са бели, обич,
защо са бели дланите на хората?
Дланите, с които галят, обич,
защо решила е така природата?
Нали си виждал, че са с бели длани ...
Навън е паднала тежко нощта,
студът разперил е над мене крила.
И като лудите без посока вървя,
загубил пътя към своята мечта.
Правех се на това, което не бях, ...