ако мога да изпиша всички думи на тъгата
ще срещна най-неочаквания залез
по изтърбушените думи
и света някак си ще седне на задника си накрая
вместо да разхожда наглата си физиономия ...
Нещастието никога не идвало само!
Така говорят. Може би предимно
тези, дето все го търсят и намират.
Понякога почукват на дърво,
понякога и в мен вторачено се взират... ...
Момчето, родено в края на юли,
имаше ухание на зрели дюли.
В косите си носеше слънце засмяно
и аз обичах да облягам глава на неговото рамо.
Сгушена до него, в него се взирах, ...
Това, че си на тридесет години,
съвсем не означава, че си мъж.
(Понякога са нужни много зими
да стане хляб от цъфналата ръж.)
Не ти отива тежкото в очите - ...
На всички сродни души, които срещаме по пътя си.
На всички, които обичаме и не можем да имаме.
Но духовните връзки с които, понякога ни дават
много повече, отколкото физическите - с други...
Хората, които са в сърцето ти - ...
Тя дойде, а после си замина...
Процедурата е винаги една и съща.
Случваше се есента, и цяла зима.
Знам, че пак при мен ще се завръща...
Тя дойде... Със слънце във очите. ...
Вината... Изпепеляващата болка -
гореща, тежка, изгарящо жестока...
Вината... Смразяваща кръвта ти мисъл,
че сам така си се орисал...
и няма смисъл! ...
Сърцето ми е твое! Защо го нарани?
Защо го караш нощем за тебе да линее?
От болката любовна най-силно ме боли,
щом споменът отново в душата ми изгрее.
Обичах те безумно, дори сама не знам ...
Очаквам те...
Очаквам те... С покана... За Безвремие...
Ще бъда цяла... Почти себе си...
Луната - недоядена (във фаза четвърт)
ще расте до първия Времедел на душите... ...