Тъгуваш ли или се смееш,
или глава във пясъка заравяш,
замислен в настоящето живееш...
с трудностите как се справяш!?
Препъваш ли се във проблеми малки ...
Замръзнал ручей бях,
но тогава без любов живях.
Сега ме стапяш с дъх горещ, за миг кратък
и по устните остава да гори твоя отпечатък.
Правиш ме безгрижен вятър, ...
Погледът ти, вперен все нагоре
в полза за доброто към човека.
Готова си дори със Бог да спориш
за смисъл на житейската пътека.
С характера си бури укротяваш. ...
По-волна си от морската вълна -
що идва да лудува с ветровете!...
Ти крехка си, а хукваш към света -
аз трябва да те пазя, мое цвете!...
Не огън сгряващ - цял вулкан си ти - ...
Когато залезът се спусне в тъмно синьо,
разкрил дори последната си тайна,
едни очи тревожно все блуждаят,
над тази призрачност безкрайна.
Потоците тълпи и глъч пресъхват, ...
Достойна увертюра - цял шамар.
За малко беше цялата да пламна.
За миг си пожелах... да съм добра,
но след това с достойнство... да те смажа.
Сред купища мъже, ти бе един, ...
Стаена болка тихичко ридае,
преди да засълзят очите ми.
Аз искам да усетя края й,
за да се върна към мечтите си...
Къде ли се загубиха, горките?!... ...
>> Летя и падам, в облаци се спъвам,
>> измръзна ли - надеждата ме сгрява,
>> нагоре погледът ми пак се устремява
>> към синьото небе, към слънцето-жарава.
>> ...
Той влиза бос в отломките на дните,
не носи щит - ръцете изморени са,
в гърдите пази стъпките на воини -
напомнящи за минали дуели.
- Поспри се, страннико, че закъснял ...
Безумно откровение е пътят ми -
на вятър пътя в есенна зора,
с окъпани в роса невинни стъпки
във тъмната зеница на нощта.
Самотно-тъжна песен е животът ми - ...
Довиждане. Довиждане. Туй само ще ти кажа.
Аз не искам да съм толкова ужасна,
че да хвана ръката ти и да ти покажа,
колко всъщност аз ще съм нещастна.
А ти си тръгвай. Без да ми говориш думи. ...
Минаха се тези дни някак неусетно,
времето край нас лети, леко мимолетно.
Очаквах те до мене всяка нощ,
и пълнеха се тези нощи с разкош.
Но вчера нещо в тебе се пречупи, ...
Ял, ял, наял се миличкият мечо Пух,
напълнил оня ми ти тъй голям търбух
и легнал под дърво на дрямка,
че там видял разкошна сянка.
И лапи под главата сгънал, ...
Не се завръщай в миналото странно,
отнело радостта от твоите очи,
недей да пускаш болката на твойто рамо,
отново пак душата твоя да сломи.
Опитай се да бъдеш птица в полет, ...
Тъга, тъга, кога ще си отидеш?
Кога ще свърши тая моя мъка?
Не искаш ли щастлива да ме видиш?
Все ли ще има болка и разлъка?
Какво ли толкова сгрешила съм, не зная?! ...
И пак приседнала там в тъмнината,
подпряла с две ръце главата,
си мисля колко те обичам,
готова съм за туй да ти се вричам.
А ти готов ли си за мен? ...