Зелена риза на воден дух,
разстлана върху малахитова скала,
е ложето, което съм приготвила.
Ухая на дива роза и горчив пелин.
В косите ми шепти омайниче. ...
Аз отказах да живея своя живот,
да се прераждам постоянно в какавида,
да ходя, мисля, мразя като скот,
за да изгния като гнида.
Опитах се да вникна в тишината, ...
Поглед, затворен в рамка от мечти,
вятър лицето гали, нима това си ти,
загубила мисъл някъде там,
във вятъра скитникът вечно сам.
Усмивка ми носи, от тебе мисъл изгубена ...
Защо ли отново плаче небето
и мокри Земята с капки роса?
Когато е тъжно, облива лицето,
докосвам и галя с ръцете дъжда.
Защо там далече плачат звездите? ...
По топлите ти пръсти аз съм луднала...
Къде си се научил да се любиш?
Харесва ми, че искаш да съм дръзка,
но знаеш ли, не мога да се влюбвам.
Делят ни само миглите притворени ...
Няма да поискам да останеш!
И, повярвай, липсва ми желание -
с думи любовта ни да нахраня,
да я задържа със оправдания!
Дълго си играхме на доверие - ...
Спомени проклети...
Спомени... какво ти дават те, когато
миналото обляно е в сълзи?
Щели да ме излекуват, казваш?
Защо тогава толкоз много ме боли? ...
Нарани ме... погледни в очите ми
огорчи ме... пренебрегна мечтите ми.
Ограби и моята малка надежда
затвори и пътя, който към теб ме отвежда.
Отне ми усмивката, която сияеше, ...
Съмнение поражда се в тишината,
разяжда всяка мисъл, всеки спомен там,
на мрак обречена гори душата,
аз пак останах неразбран.
Страхът превзема всяка мисъл, ...
Завръщаш се! - Разкаян и самотен.
С едно почти изпразнено сърце...
Но този дом е прашен като спомен.
Към кой протягаш своите ръце?
Към тази ли, която изтъргува ...
Когато нощем съм прибоят океански,
когато спомен съм в съня ти лански –
русалка малка в радостни зеници,
сред шум от тръпнещи вълни и птици.
Когато тичам боса след албатроса, ...
Имам аз една мечта и тя е моята звезда!
Косата и е златна и прекрасна.
Очите и са зелени и неустоими.
Гласът и е като неземен звук, който е безценен и неповторим.
Тя е като богиня, ...
Стопих съня си, покой не зная,
изгарям в болка до зори,
проклинам се, че те желая,
но мисълта по теб неистово гори.
Очите търсят в друг да те познаят, ...
Загърбих я, оставих я на прага
и стъпках всичко с един замах.
Предадох я, защото не помага,
когато всичко в теб крещи от гняв.
И знаците по пътя си подминах, ...
Светът е само една лоша песен,
без извивки, като болка права.
Стоиш накрая й почти божествен,
но значи ли наистина такъв.
Аз по улиците минавам ненужна, ...
В нощта, когато тя ме напусна,
дълго на прозореца стоях.
Как можах това да допусна?!...
Без звук, без глас аз крещях.
Загледан в следите ù долу в снега, ...