Докога ще се влача по трънливи пътеки?
Докога ще срещам само удари груби?
Докога ще се сблъсквам с най-пошлото у човека?
Докога ще съм войн, който битките губи?
Бях бяла роза, сред тръни цъфтяща, ...
Искаш ли отново да е лято?
И ние с тебе да сме му децата.
И ти да си лудéтина, която
ще ми извади трънче от петата.
Че, леле-мале, после като литна! ...
Изтичат неусетно дните между пръстите,
разпиляват се посоките в безвремие,
сивотата облича миговете пъстрите,
светофарите спрели са от безверие.
Минутите галопират през съдбите човешки, ...
Сгушвам се тихо в леглото.
На мястото, където лягаш ти, когато си при мен.
Сгушвам се и вдишвам аромата,
който нежно ухае ми на теб.
И заспивам в сълзите обляна, ...
Преглътнах го. На сухо. Както винаги.
Една лъжа. А после ще е друга.
Но няма нищо. Ето, виж ме: мина ми.
Отиде си с надеждите за чудо...
Да, знам за любопитството и котките. ...
Поема за време, което го няма.
Поемаме временно курс на промяна.
Променяме времето – непроменено.
Временно търсиш моето време.
Временно време на мисли отделяш. ...
Спомни си отминалите дни и сладките целувки.
Спомни си моята усмивка и нека стане чудо.
Спомни си как се запознахме, как пламна любовта.
Спомни си как в прегръдките ти се сгушвах,
падне ли нощта. ...
За пореден път сядам със усмивка на лицето
да пиша отново за момичето, което
след усмивки, сълзи и много мили думи
предизвика любовта във сърцето и ума ми.
Дотогава гърдите ми бяха доста празни ...
Да беше си тръгнал като другите -
разлюбен, разочароващ, развенчан.
Да беше ме оставил вбесена или излъгана.
Да беше поискал, каквото не мога да ти дам.
А ти си онзи, от началото - ...
Kато пеперуда
С настъпването на първите лъчи като цвете не увяхвай.
Усмихни се, в сянката под някой облак не се сгушвай.
Като забравена книга покрита от праха по заглавието
или стар спомен, потънал дълбоко, дълбоко в морето. ...
Аз, Последната земна жена, оцелявам
с теб - Последния мъж.
Гневен, Бог разрушил е Земята, залял я е
със Световния океан.
С теб живеем по милост на ледния къс. ...
Разлива се по пясъка горещ -
душата ми от силен вятър разпиляна,
но вътре в мен оставаш - ти,
едничка моя мисъл и желание...
И с всяка следваща вълна - потъвам, ...
И след поредната сърдечна абдикация,
когато спира пулсът на кръвта,
умът се впряга - във градация
да разпусне свойте сетива.
Залъгване - в реалност, в болно време ...
През прозореца картина изкуство е, нали,
да гледаш през прозореца когато завали,
изкуство е, нали, през листата слънцето щом минава,
а на прозореца отсреща жена непозната изкуството да съзерцава.
Изкуство е, когато погледите са виждане, ...
Още съм... твоя. Още те чакам.
Още от обич по теб съм валат.
Още съм огън, лумнал сред лято.
Още в очите ми чайки летят.
Още съм стомна. Още - без дъно. ...