Poetry by contemporary authors
* 🇧🇬
без думи, но с много болка от тях.
Тръгна, продължи без мен
без поглед назад, в миг неизживян.
Дойде с любящо сърце, ...
Наслада 🇧🇬
в тази сутрин, в този ранен час!
Замислена стоя,
безмълвно преглъщам глътка след глътка...
Усмивка озарява лицето ми, ...
Януарско утро 🇧🇬
гърла нестройни -
мелодия изстръгват
от снега.
Сега ...
Какво са думите,когато теб те няма 🇧🇬
Сами сред мигове невъзвратими
като русалки скитат в океана
вечно мокри, но неутолими.
Какво са струните, когато няма песен ...
Приказка за демона 🇧🇬
и си свали последната гримаса,
ще се види че е побелял,
окаян старец, в сгърчена осанка.
Така орисаха го няколко жреци, ...
Не плачи, Далал 🇧🇬
Абдулрахман Акра
-----------------------
Защо ли плачеш, Далал?
Хубавото момиченце, ...
След години 🇧🇬
където прилежно подреден е всеки кът.
Изпълва бавно душата ми тъга,
защото тук съм за последен път.
Огромен сак ме чака пред вратата, ...
Карибско синьо 🇧🇬
във бурята безжизнени стояха, като скулптури,
и мръсни, и раздрипани, и един на друг крещяха,
проклинайки съдбата, тази, дет` ги бе остъргала.
Не виждаха спасение на старата Галера, ...
Tи си моята мечта 🇧🇬
който затваря очите си?
Мрак?!
Не! Той вижда мечтите си.
Мечти, макар и колкото зрънце, ...
Сплин 🇧🇬
кожата ми набраздена като селски път,
времето на младостта, като вода изтече,
дните ми все още са като пропукан съд.
Колко пътища извървях да те намеря, ...
Миг почивка 🇧🇬
Защо съм тук на този свят?
Тъй мрачни и сиви са дните,
въртящи ме в безсмислен кръговрат.
Искам за миг да забравя. ...
Боли от любовта 🇧🇬
и мислех, че това ще бъде вечно.
Но уви, каква глупачка съм била!
Ти просто ей така излъга ме,
в очите, защото в твоите ръце аз ...
Обречена любов 🇧🇬
но в погледа сърцето ми говори...
От всичките любови най си трудна,
защото си обречена- в зародиш!
И всяка нощ те имам във съня си, ...
Да живеем за мига 🇧🇬
Да живеем! Сякаш утре няма никога да дойде!
Прегърни ме, както ме прегръщаше преди!
Днес обичай ме ти повече от вчера -
за утре, моля, просто не мисли! ...
Някога 🇧🇬
Извинете за детинското звучене, но го писах, когато бях на 12 г. Помня го, защото дойде в главата ми от нищото, докато си подреждах бюрото по нареждане на майка ми.
Оттогава не ми се е случвало (не за бюрото - то си е все подредено, този урок съм го научила добре).
>>>> Някога ...