Poetry by contemporary authors
Прощален стих 🇧🇬
и когато скоро си отида,
дано да съм на земя по-свята
и никой вече не ще ме вижда,
защото смъртта при мен приижда. ...
Старая се! 🇧🇬
лесно да не скланям глава,
да не пропадам след беда,
а да бъда горда, успяла жена!
Старая се да не разочаровам ...
Събудена 🇧🇬
в редица -
първа, втора, трета,
пълзи
измито чувство ...
Търсеща 🇧🇬
Все така ли ще търсиш в мрака светлина,
все така ли ще мръзнеш в топлина,
все така ли, вещице, ще си сама,
все така на прага на смъртта, ...
Все още себе си 🇧🇬
това ми е непонятно!
Словата ми - крайно прибързани,
сърцето ми - необятно.
Все още приличам на нея - ...
Богатство (цикъл - в търсене на Бога) 🇧🇬
(по Лука 12:33:34 ; Матея 6:19-21)
Пристигайки на тоя свят,
не сме донесли нищо, зная.
Ще си отидем, стар и млад, ...
R(adiacion) start 🇧🇬
иглотерапия на мислите
ядрен реактор
+ + +
Вместо гърдите ти ...
Агония 🇧🇬
И в дъното на чашата кафе, треперещ,
прочете за кръвта, която
Любящият разпръсна,
с последен дъх, отмерващ ...
Да бях 🇧🇬
аз
гепард в Сахара,
предимство
било бързината ...
Нощен полет 🇧🇬
(На Амалия)
Излитаме. Монотонно бумтят моторите.
Щурманът поставя курса, който ще държим.
Калиакра. Оттам - към морските простори. ...
Свобода или смърт 🇧🇬
безумен, пъстър, без утеха,
ще срещнеш свободата дива,
която век след век се свива,
сгушена в палати мрачни, ...
Отново... по дяволите 🇧🇬
достигна бързо дигите на гърлото.
Души ме със конци, но са копринени,
въздъхнал спомен, тежък като виното.
Сърцето ми потупва с недостатъчност, ...
Обичам 🇧🇬
Хората, които не скърбят.
Дори такива да не съм открила,
аз още вярвам, че ще се родят.
Животът още вие се в спирала ...
Миг живот 🇧🇬
като буря бясна в нощта -
пое ни и ни отнесе
в този летен наш живот.
Отново весели моменти, ...
Добро утро! 🇧🇬
върти главица любопитно,
защо ли още съм в леглото -
подскача със крачета ситно.
Нахално слънцето поглежда ...
Защо?... 🇧🇬
Защо в очите ми блестят сълзи?
Защо желая да съм мъртва?
Защо в сърцето си ми само ТИ?
Защо във нощите безкрайни ...
Страх 🇧🇬
да кажеш: "Виж, сгреших! Приеми ме пак!"
Страх ме е, че на колене ще ми паднеш,
с насълзени очи ще молиш,
а аз вече няма да те обичам... ...