"Всяка радост носи ни усмивка." -
повтаряше ми онзи стар поет,
когато аз (край пътната отбивка)
с трепет гледах дивите коне.
"Този свят е колкото да дишаш. ...
Въобще не съм в хармония със себе си,
но ти опитай, посвири със мен...
Разкрива музиката чудни прелести,
ако не си фалшив, ще бъдеш поразен.
Опитай, докосни ми леко струните, ...
Подай ми ръката си. Ела, любима, с мен!
Светът ни очаква, задъхан от нежност,
ухаещ на пролет, тъй свежо зелен,
изпълнен с аромат и тиха безбрежност.
Да вървим по лунната пътека двама, ...
Не ти се карам, миличко! Сгреших!
Та кой на седемнайсет не греши,
кой може да е млад и да е тих,
спокоен и послушен. Да, реших,
че вече прекаляваш, ала знам, ...
Гледам те и опитвам да си спомня
живота си преди теб -
годините, месеците, неделите...
Не, не мога. Сякаш аз не съм била.
Ти, създаден с толкова любов, ...
Вървеше към мен, а светът завистливо хихикаше.
И звезди към очите ми се завтекоха,
и луната в краката ти коленичи,
и на нощта лигите й потекоха,
когато почна да се събличаш. ...
Изградих... от мислите стени,
в тях покълнала отново ще се скрия,
бягството... отблъснато крещи,
с обичта... душата ще завия.
Ще заровя... "незапомнени" следи, ...
Подобно Луцифер с едно око
ме гледа фарът и ми се присмива. Ив. Т.
Но фарът е с едно око. Не вижда,
че споменът е сбъдната реалност -
отново разрушеното съзижда ...
Животът е бял за стихове нови,
опръска и теб той отдавна с греха.
Направи възмездно красиви окови,
изля своя восък в душата смеха.
Огря като свещ във малката яма - ...
Сълзи плавно, изстрадани се стичат...
и търсят очи, които обичат...
Къде си, любими?! - питам се в мрака...
Сърцето тъжи, не иска да чака...
Вятър полюшва измръзнали клони... ...
(вдъхновено от поезията на Балчо Балчев
и прозата на Никос Казандзакис)
Здрасти. Как е при теб, Сатана?
(Все на Господ и син му налитам...)
Не успях да отгледам злина, ...
Късно е за ново начало.
Късно е за теб. Във новата година.
Късно за нас. Във времето спряло,
не мога да те върна. Всичко отмина.
Дори да те искам. Е късно. ...
Oбичам да бъда ненужна кукла в ръцете ти...
и ти да ми напомняш, че нищо не знача за тебе...
обичам да бъда захвърлена и унижена в нозете ти...
и да бъда вечната сянка в безкрайното време...
Обичам студеното ти отношение, почувствано в мене... ...
Очакван ден - нечакано начало,
самотен бил си пак в нощта,
за теб денят е само огледало ,
за живата душа затворена в плътта!
За теб отдавна времето е спряло, ...
От всичко на света най-мразя Любовта!
Само тя у мен събужда нежността...
След любовта голяма,остава по една рана...
Няма лекар, няма цяр... Тя е прокълнат дар!
С нея страх ме е да ме дариш ...
Нощта пак сне черно покривало -
траур над земята за разлъка,
Дали от радост, или от мъка,
в звезди накитен сводът засиява.
Денят, жертва на вечен кръговрат, ...
Много ми е цветна тази зима,
а не помня да съм й купувала пижама.
Нямам фон дьо тен да я гримирам,
нито съм обичала циклами,
за да ги подреждам по первазите ...