Липсваш ми сега, когато отново е лято.
Слушам песните на птичките
и гледам как слънцето силно пече.
Всичко това ми напомня за теб,
връща в душата ми горещата искрица, ...
Тътен силен чу се, щом ме отблъсна.
Тътен мощен разтърси моята земя.
Кажи, не усети ли силите природни;
не усети ли болката в моята душа?!
И все пак аз простих ти; ...
Дори не се обърнах за последно,
тръгнах си, напред продължих.
Нямах сили даже да те погледна,
достатъчно пред теб се унижих...
През сълзи ти казах "чао", ...
Всеки път, когато угася светлините,
и останат да светят само звездите над нас,
усещам как сърцето ми те зове...
Плъзгам ръка по лицето ти,
целувам очите ти и за пореден път ...
Кафето в чашата изстина,
не идваш, не обади се дори!
Потъва в мрака зимната градина,
в дъното самотно масата мълчи.
Охладняхме след дългата връзка, ...
Аз не искам много...
само да погледна в уморените ти очи,
да подържа твоята студена ръка,
да отпия от лицето ти сладка сълза
и да ми отделиш кътче, само за мен, в твоята душа!
Присвита в шлифера на своята ненужност,
следя, с очи, циклопите на светофара.
(Зеленото око ме гледа като чужда.)
Стоя пред тях - една нелепа, малка гара.
Стоя. Мълча. Вали. И трафикът от време, ...
Погледни със сърцето си стиха
или тези рими - както искаш ги наричай,
сега си виж ръцете, стисни ги силно,
вътре е сърцето ми, да, знам, че малко е,
то просто не остана, от лъжи и една огромна рана. ...
До лани бях продавница в "Нармаг"-а,
във селуту, на центъра биля.
И с 'Жипката на кмета - готин Ваню,
дукарвахми си стоки ут града.
То бяха оливо и соль, тутуни, ...
След теб над болката имам авторски права.
Исках да те уловя, но май аз се превърнах в стръвта...
Капчици кръв оставях по снега,
в жалък опит любовта ти да заловя.
Иглички нареждах по паркета, да се набодеш, ...
Каза ми, че очите ми: са очи на луд.
Аз ти повярвах.
Каза ми, че очите ми: са красиви като на бог.
И пак ти повярвах.
Каза ми, че очите ми: отразяват мене, земния покой. ...
Забравих ли за любовта...
Забравих ли за твоите думи...
Забравих ли за твоите ласки
и за страстта помежду ни...
Забравих ли за целувките, които толкова желах. ...
Чудна история ще ви разкажа аз сега -
тая сутрин недоспала станах и блъснах си носа във нечия врата.
После неочаквано пред мен една стена,
как ударих се и в нея, потече кръв от мойта гумена глава.
Абе нещо странно стана сутринта, ...