Poetry by contemporary authors
Планини 🇧🇬
Те не сочат с пръст. Не ти го
навират.
Знаят всеки изгрев и залез,
всеки отговор, всеки въпрос... ...
Нямaм сили 🇧🇬
но налага се да го направя.
Обичам те, а това не бива!
На такива чувства как да сложа края?!
Сдържам в очите сълзи горещи, ...
Хайку (пролетни) 🇧🇬
бавно чашка отвори.
Целуна го дъжд.
Дъжд се сипе.
Пробужда се земята ...
Да те предпазя... 🇧🇬
пронизват и душа, и тяло.
И сякаш ръжен, нажежен до бяло,
завинаги беляза бъдещите дни.
Искам аз на своите рамене ...
Истински щастлив 🇧🇬
Всяка сутрин изпреварвам
зората млада и детето й ден,
Макар че на порции спал съм
на болката огнена в плен! ...
* * * 🇧🇬
Затегнала стените си до... синьо.
Различно празна, а е пълна с хаос...
И въздухът почти ме задушава.
Протегнах се. Опитвам се да стигна ...
Твърде далеч 🇧🇬
веднъж да ме обичаш.
Нежността насила
е ужасна болка.
Не те упреквам, ...
Момче 🇧🇬
в един прекрасен зимен ден.
Познавах ме се бегло, ей така,
а влюбих се някак на шега.
Сърцето му друга бе заела, ...
Любовно настроение 🇧🇬
внезапно ме поема весел ритъм;
от езика ми се леят думи
и оживяват в мен беззвучни струни.
При мисълта, че съм до теб, Любов, ...
Тихи стъпки... 🇧🇬
може би съдбовно?!
На влюбените тротоари
сторвах път...
Заспиваха във скута ти ...
Една сълза! 🇧🇬
кристална и чиста до болка.
Търколи се като камък, тежка,
от умора от дългия път "извървян" по лицето...
Малка и нищожна, ...
Кутията 🇧🇬
Седи в средата на стаята.
Отворена е.
Но не с ключа, висящ на врата ми,
а насила. ...
Веднъж не попита 🇧🇬
Колко пъти ме попита, кажи ми,
защо зад ъгъла стоя,
когато я целуваш и я имаш
и защо съм плакала след това?! ...
Жена 🇧🇬
Полудял съм от тиха и тежка вина.
Закъснявам. Задъхвам се. Плача. Будувам.
И живея за тази последна жена.
За жената, която усмихнато пита: ...