Товарът на дните руши моя дом,
последните спомени глухо дочувам,
полиците с книги, бутилката ром,
о, своето минало как бясно жадувам!
Познати лица, непознати мечти, ...
Знам, някой ден няма да е същото,
тогава ще си говорят само мислите ни!
И в този някой ден ще съм разбрала оценимо
неповторимостта на миговете ни!
И ще проклинам всичките ни страхове! ...
Родена от някъде. Да! От сърцето.
Създадена от спомени мили,
блясъка пази от времето, в което
щастлива била съм в годините отминали.
Стигнала мястото, откъдето ...
Плаче душата ми сякаш трепка камбана,
ехо заграбва от времето тишина.
Сякаш е черга съдбата ми, изтъкана,
пъстра от случки, мечти, свобода...
Трака на времето стана, ритмично отхвърлящ ...
Продадох си илюзиите слепи,
за да прогледна в мрака глух...
Раздадох всички карти за пътеки
напряко през заглъхващия слух...
Стопих се от сълзите непотекли - ...
Ще драпам, ще късам, ще удрям, ще хапя...
Без край ще се боря с теб, шибан живот!
На никого повече гъба не клатя.
"По кОням!"... До сетния жив епизод...
Какво ми се хилиш? Не вярваш, че мога? ...
Да те обичам и да ме боли...
Това бе мечтата ми, нали?
Но лошите мечти се сбъдват, щом ги искаш,
оставаш сам със спомените си и ги притискаш
близо до теб... ...
Погали на сърцето потайните ъгли,
когато превито от болка ридай,
в миг да открехне невидими двери
и литне тъгата, що го отдавна терзай.
И както след буря, разцепил вълните, ...
Малко ли ти дадох? Много ли ти взех?
Каквото и да правех, правех го за теб.
Давах всичко, не исках нищо в замяна.
А сега нямам нищо, щом теб те няма...
Каквото и да имам без теб, е нищо. ...
Приятелю, една звезда избрах за тебе.
Звездите в моето небе са толкова големи.
Напук на всичките въпроси.
Напук на всичките проблеми.
Здравей, приятелю, здравей! ...
Разпиля се животът ми в гарите,
на търпението в нежния хлад.
Изсветлели от търсене дланите,
лягат в теб уморени да спят.
Многоточия в мене заплакаха, ...
Утре борбата продължава!
Сега заспивам уморен.
И любовта, която нежно ме възвисява...
в съня ми ти, момиче, спиш до мен.
Събуждам се и знам, че си далече! ...
- Защо не са открили лек за невъзможност?
- Къде да си сменя сърцето със безчувствено?
- Къде ли трансплантират непрощаващи души?
- Не съм за този свят,
ала в другия ще съм щастлива, ...
Черните им ръце събираха отровата -
онзи боклук, дето тънеше в душата...
С ума си го приемах аз целия:
кален, мрачен, бледен и така безскрупулен,
а с душата си - отхвърлях го... ...