Да те забравя ли? Не искам!
Но спомням си пак твойто безразличие.
Толкова любов ти давам,
(хора като теб не са за обичане)
Да стана ли ледена, студена? ...
Вкуса ти помня тайно още,
опитвала съм не веднъж...
Хайвер, шампанско и червени рози...
Заспиване във твоя топъл скут.
Пиесата е дълга, всичко се повтаря, ...
Днес репетирах смъртта си.
Приготвих си шишенце хапчета.
Косите по възглавката прострях си,
поръсих бузите си с бледни прахчета,
и нощница ефирна си избрах, ...
Ще пиша името ти във снега с премръзналите си ръце,
ще търся утеха за болката в моето сърце,
разхождам се и пада сянка тъжна,
отворя ли очи - сънят, в който си, свършва.
За тебе ли плаче дъждът в нощта?
За тебе ли скърби небето тъмно?
За тебе ли тъгуват звездите нощем?
За тебе ли трепне вятърът студен?
За тебе ли гасне огънят пламенен? ...
Една прашинка се надигна
от парещия пясък и ме погали,
една звезда падна уморена в моите крака
и ми разказа приказка за вечността,
въздухът засвири в моите уши, ...
От месец софиянец станах вече
и дишам всеки ден отровни пАри.
"Защо избяга в тази лудница, човече?" -
все питат ме добрите ми другари.
Пътувам често с градския транспорт, ...
Какво съм аз за теб ли?
Сълзата, стичаща се по лицето ти,
когато трябва да сме разделени!
Добрата фея, влизаща в съня ти
и галеща те нежно и приспивно! ...
Без време зимата поканихме
да замрази мечтите в нас...
Есента пуснахме насила в очите
с едрите и капки дъжд...
Пролетта си изгонихме взаимно, задружно, ...
Вятърът есенен духна, завя,
своята песен той ни запя.
Пее, че идва от много далече
и му харесва, остава тук вече.
Литва с гугутките, волен в небето, ...
Заблудата, когато се разсее
и приповдигне свойта пелена,
навярно на часа ще онемея
пред истинския облик на света.
Какъв е всъщност той, уви, не зная: ...
В килията вече угаснаха свещите.
Разпуква се утрото. Наближава молитвата.
Нощеска не спа - беше гореща
на Дявола и Ангела битката.
В дългата нощ не идеше сън. ...
Посрещах всеки изгрев с благодарност,
изпращах всеки залез със мечти.
Очите ми откриваха пространства,
в които бяхме само аз и ти.
Не беше обич. Беше просто лудост – ...
Не за тебе, а за мен е този.
И не за перлената ти усмивка,
нито за очаквано легло от рози.
Не пиша и за трепетите кратки,
нито за крадци на погледи, ...
Помощ от никого не искам,
злото в себе си спирам да потискам.
Добротата моя никой не забеляза,
вече почвам върху всеки да сипя омраза.
Приятели скъпи, гответе се за отмъщение, ...