- Хей, липсваш ми!
Но дори и думите са безсилни,
за да изразят, че си част от състоянието на душата ми!
Като герои сме от "Приказки без край",
които ний сами си сътворяваме! ...
Очите ти са котешко зелени,
а устните - разцъфнал розов цвят...
Не си ли сътворена ти за мен
в този сив, така безличен свят?...
Усмивката ти - пясъчна дантела… ...
Чугунено небе. Разплетен вятър.
Подстригана лозница. И цимент.
В беседката, приседнал, чака дядо.
Протяга се дъждът да го подпре,
но слънчевите чепки всепоглъщат – ...
Край и оставих писалката долу. От днес е различно.
Всичко, което ще правя, ще бъде обратно на прилично.
Досега бях добра бях душата на компанията,
но като птица без крила остави ме живота.
А може би не беше животът, а беше мойта самота. ...
Отново съм сама и пусто е в душата,
главата ме боли и мътен е светът.
Метален вкус отдавна заседнал е в устата
и почвам да си мисля, че е дошъл часът.
Часът, във който аз, ще трябва да си ида ...
Ручей си мой, наричан Океания...
Истина си моя, повикана сакрално...
По Вазовски - "Пряпорец и гусла"...
Моя пътека, постлана с одалиски...
Чудни статуи върху белите листи... ...
Не си оставих нищичко за утре,
когато пътят ми от болка се стесни.
В последното ми "сбогом" от обичане
се врязах във стеснените си кръгове.
И задълбах се цялата във рани, ...