Когато говоря с теб, пролетен вятър вее в косите.
Когато говоря с теб, топло слънце блести в очите.
Когато говориш с мен, сякаш ангели пеят в небето.
Когато говориш с мен, пурпурен залез гори в морето.
Щом заговорим с теб, гларуси шепнат песента на вълните, ...
Помниш ли още ти летните вечери,
тихия залез над морните морски вълни?
Алени пламъци бяха обагрили
светлия поглед на твоите лазурни очи.
Помниш ли още прохладните вечери, ...
Събира се по капка. И горчи.
Със черна жлъч се втурва по кръвта ми.
Препълва ме, клокочи и кипи!
От мен прелива в кървави салкъми.
От кожата ми шипове растат. ...
ВЪПРОСИ КЪМ ЖИВОТА
Какво трябва да направя,
за да мога грешките си да поправя?
Какво ще става оттук нататък,
ще изчезне ли и от вярата ми последния остатък? ...
Аз виждам те в тях, а понякога не.
Ту си старица, ту малко дете.
Но никога не си както тогава -
женствена, млада. Нима те забравям?
Очи мили сини, зелени и черни, ...
Мон амур, тази Коледа е виолетова.
("Силвупле, две еспресо, гарсон!")
Да се стоплим за малко с кафето,
във бистрото, обляно в неон.
Няма нищо по-хубаво (знаеш го!) ...
Забравих смисъла на думите.
Мъгливо е. И нямат цветове.
... Когато бях дете мълчах тъй дълго,
че майка ми ме водеше на лекар
да разбере какво ми е приседнало. ...
Съдба - Аз съм твоят нов жених!
След безброй деца, чийто дъх отне,
майчински целуна мойте устни
и прекърши детското сърце.
Самота - Аз съм твоят нов жених! ...
... ЗА ДА РАЗБЕРА...
Кажи, че ме обичаш, извикай го в лицето ми,
за да го запомня, да разбера, че е така.
Както само ти го можеш – докосни сърцето ми,
обичам те с всяка частица от моята душа! ...
В раковина нося пясъчните си дни
и все по-често не чувам морето,
мидата на ухото ми е пробита от остри черупки -
другата, пуснала котва във сушата.
Когато броя песъчинките, съм внимателна, ...
Вече час седя и слушам едни и същи песни...
Нашите песни...
Сега те звучат различно. Толкова различно,
че дори не правя усилие да ги различавам от останалите...
Свикнах без теб. ...
Обичах ли Те достатъчно, кажи?
Откровена достатъчно с Тебе бях ли?
С мен беше ли достатъчно щастлив?
От времето Ти достатъчно не пропилях ли?
Знаех ли, че достатъчно самотен Си? ...
Поръча да не плача, като тръгваш.
За края си незнайно как разбра...
Че жив си, че те има се залъгвам
и търся те в цъфтящите цветя.
Сега садиш ги в райската градина, ...
Тъй както цветето бленува светлина,
така очаквам те да дойдеш ти сега,
да видя пак твоите добри очи,
дали са ме жадували през тези дни.
И като влезеш, не казвай нищо ти, ...
Страшно е... Страшно е... мрачно небето навън, страшно е... чуваш вятърен звън, страшно е... да не виждаш луната и звездите нощес, страшно е... изгубени са те сред мъглата сива! Страшно е... да се луташ в черният мрак, страшно е... да се чува само кучешки лай. Страшно е... да усещаш трепетите на дър ...