Като те видя става ми любовно.
Любовно - даже много влюбено!
Усмихвам се, готова да те следвам
и в мене закипява лудото!
Като те видя будиш в мене другата. ...
Ето, идва този дългоочакван миг,
в който заставам пред твоето лице.
Гледам те, а ти нежно мълчиш.
Неволно протягам към теб ръце...
Не смея дори да те докосна, ...
Покажи ми я, тъгата...
(След тебе, тя ще бъде само моя.)
Ще съм най-тъжна на Земята...
И смазана пред яснотата на развоя.
Не съм аз тая, дето ще я следваш. ...
В очите ти аз виждам някаква тъга.
В сълзите ти чета, че го обичаш.
Но устните ти шепнат само горестни слова,
че любовта ви ти не помниш и никога не е била.
Но морските вълни ще му го кажат. ...
По стоманеното острие на моята същност
вървят осъдени на изкушение девици.
Прикрили в бяло женската си външност
крилете си те режат. На шевици.
Достигам ги отново и отново. В мъгла. ...
Злобата човешка бавно ме убива,
доброто около мен неусетно се свива
и всеки ден по една частица от него си отива,
а сърцето от студ се обвива.
Разумът крещи с пресипнал глас: ...
Събуждам се - навън е тихо, мрачно,
и се чувствам без амбиции, безпристрастно.
И винаги за тебе аз се сещам,
Но ти за мене не - това усещам.
И се научих - за мене ти си странен, ...
Ето вече е сутрин и ти ми казваш довиждане.
Не искам да се събуждам, отварям очи, но теб не виждам.
Отиде си ти като дим и на мен не ми остави нищо,
освен да чакам нощта, за да те видя отново в съня.
Искам да си с мен, когато съм сама в нощта. ...
Страх ме е за теб, аз за себе си не се страхувам.
Страх ме е, защото зная, че ти сам си нощем!
Да и аз сама съм, но мен топлят ме мечтите,
а теб - студени женски тела.
Страх ме е за теб, аз за себе си не се страхувам. ...
Усетих те и спрях се, кой бе ти?
И без да искам, цялата магия позволих.
И влезе ти в живота ми тогава,
изпълни дните ми с пламък и жарава,
разкъса всичко старо там. ...