Тръгнах си! Дано си щастлив?
Не искам да преча на любовта ти нова.
Не искам пречка да бъда за нея.
Ще отмина, ще махна с ръка,
ще забравя всяко "Обичам те", ...
Защо между нас не върви?
Защо не правим нищо любовта си да споделим?
Защо безкрайно те обичам аз и защо умира изгубена любовта между нас?
Защо, по дяволите, някой ни прокле да се нараняваме все???
Защо, когато те няма, съм изгубена и някак си без любов... единствена и прокудена? ...
Не закачай Луната на моя прозорец.
Нека свети за другите. Аз ослепях.
Дълго взирах се в нея и и говорех,
ала нейните тайни до днес не разбрах.
Не ми подарявай букет от комети. ...
Липсваш ми. Отново си далече,
отново телефонът ми мълчи.
И в джоба само скъсано билетче
от автобуса на желанията си ти.
Очаквам те. Очаквам те страхливо - ...
В мъгли от спомени се скитам.
Към твоя образ търся пътека.
Има ли път назад, се питам,
или всичко е илюзия за утеха?
Измина година, откакто те няма. ...
След всичките отминали стихии,
какво ли всъщност е останало от нас?
Зад маските лирически се крием,
как плачем, страдаме без глас...
Нима и има лек за тези рани? ...
има известна доза свежест по изкачения хълм
докато се пързалят обувките на следобеда
хванал палеца си за ключодържател с розово прасе
и някак си през алуминиевите щори
вниква смисъл за ...
Нежно и ранимо пробуждам се.
Мъничко необяснимо, но чувствам те.
Душата ми, есенно обезлистена,
от усещането за теб е окрилена.
Протяжно ще се влея в деня, ...
Пак е нощ и със дъх те завивам
и не мога очи да затворя,
в тъмнината до теб не заспивам,
а в къдриците с пръсти се ровя...
Тъй дълбоко заспал си - дете, ...
Преплувах водите и стигнах до камъка.
Бях стрелец, после станах убиец.
Живях в огледалото. Друга се върнах.
Все тъй Сизиф е щастлив и абсурден.
Веднъж пренощувах в гнездото на гарвани. ...
Тогава ли... когато в луди залези,
телата ни преплетени във пътища
от истините цветни на талази
рисуваха лъчи от своите сънища.
Тогава ли... когато със целувки ...
Не ме питай на колко съм. Много са
(само сто те живях във измислица).
Векове ни деляха на полюси.
С часове те събирах. Безсмислено.
Не ме питай за мъката- липсва ми. ...
Една душа отлитна към небето,
за да се смеси с най-добрите там.
А ний - осиротели и безверни,
се питаме: "Каква е тази зла съдба?"
Защо не вслуша се в съветите другарски ...
(или да изнесеш артикулацията пред зъби)
Нищо ново в познатата джунгла,
със стадата макаци досадни.
Тук изяждат се ежесекундно -
бил то хищник, било тревопасен. ...
Отвори ми врата. И не питай за нищо.
Имаш само дванадесет часа...
Пред късното, есенно, топло огнище,
нека моите приказки втасват...
Откъсни си ръцете от мене. Не искам. ...
Загубам се в очите ти неразбрана.
Рисувам те с устни, извайвам с пръсти...
Възкръсвам те със стона на Душата си.
Смесвам те в палитратата на сърцето ми.
Обичам те... шизофренично.