В този наш краткотраен живот,
изпълнен с интриги, жестокост и злоба,
някой си мисли, че е полубог,
друг се държи като царска особа.
Вярваш, че си безсмъртен, велик ...
Никъде няма да ида, мой облачен броднико.
Тебе ще чакам, да се завърнеш -
в края на пътя ти, тука под ореха...
Ела, да те приема.
Ела, да те прегърна. ...
Очи, лице, сърце... как да те опиша?
Не знам дори как бих те назовал?
Може би Момичето... това, с което дишам,
което никога дори не съм видял.
Но знам че си там, все някъде там, ...
Б О Г О Р О Д И Ч Н О
Мираж ли е, че дълго си ме чакала,
божествена, като сонетен стих,
а боговете вместо теб са плакали
и са удавили в сълзи копнежа тих? ...
Не ме пречупвай - тъкмо разцъфтях,
сърцето ми повика пеперуда,
ухая на обичане и грях,
опитай ме и няма да си тръгнеш.
Не подминавай - огненият цвят ...
Харесвам се на трийсет и една -
по-дръзко и уверено красива.
Не мамя свойта женска суета,
а вярвам, тази възраст ми отива.
Чаровни и по-женствени черти ...
Усещаш ли как мисълта ми търси те -
ефирен, лек воал от спомени, обгръщащ?
Усещаш ли в теб моето присъствие
и парещите от страстта ми пръсти?...
Усещаш ли как в мен си срастнал? ...
Целувките ти вляли са ми животворна сила,
усмихната да се прибирам у дома!
Знам, докато теб те има,
щастлива ще е моята душа!
От устните ти влюбени успокоена, ...
Жива съм, защото те обичам
Събуждам се, усещам, че съм жива,
чувствам как сега мислиш за мен
и отново съм неистово щастлива,
и грее слънце в моя ден... ...
На брега на една бездна синя,
между плясъкът тих на вълните,
мигом спря ме една раковина,
вплела в себе си морски тайни невиждани.
В мойте длани затрептя като спомен ...
Ще идвам в съня ти, щом вечер въздиша.
Нищо не казвай за мене!
На устните, нежно, целувка ще пиша,
а двама ще я четеме.
Биотоци ще бягат по светли крила. ...
Вчера бе събота, днес е неделя.
Рано напуснах свойта постеля.
"Днеска на писане ще се отдам,
малко поезия ще си създам!"
Знам в планината чудна река - ...
Изплъзна им се слънцето. Търкулна
окръглена снага отвъд чардака.
Загаснала софра се стъква трудно.
Постилаш топлина. Раздигаш вятър...
Изтупана е хлебната й кожа. ...
В подмолите на собствена тюркоазена река,
складирам златни спомени и мъничко тъга.
Пътува мирис мускусен, помамен по вода
и търси в нощ безмаскена, пролетна луна.
Остава жив преживял в звездопад гибелта си, ...
Скъпи, омръзна ми да си мислиш това за мен,
че си незаменим и този с мен сега е просто е играчка.
Не знаеш как живеех, за да те видя - ден за ден,
как дадох ти сърцето си, а ти го смачка...
Омръзна ми да ме гледаш с тази наивност, ...
Животът ми - недописана книга.
По страниците й разхвърлени мисли.
Четейки я, виждаш как бавно умират
всяка надежда и помисли чисти.
Началото й - объркано и разпиляно. ...
Приказка за Вярата
Отново се връщам! И отново все този рефрен!
Отново си казвам – жалко, отново е същото.
Значи не чакат ме, а може би чакат именно мен?
Убийте го! Ето го! Оня с венеца от тръни! Същия е! ...