Понякога нещата просто се случват,
но в повечето случаи самите ние ги предизвикваме.
Хвърляш въдиците и чакаш,
самият ти вече си налапал стръвта
и слагайки маската на безразличието, разказваш вицове, усмихваш се ...
Стоя сама на скалата и чакам сълзата...
Чакам с болезнено желание
и търся упование в смъртта.
Жена лежи безпомощна, стене, крещи,
но изходът е вечността. ...
В тихия залез на безпътни дни
звезда вечерница ми тайна откри,
недей се вълнува, недей тъжи,
животът е много стар и пълен с лъжи.
В младост те смайва с любовни мечти, ...
След всяка болка остава разстояние –
една протегната, изстинала ръка,
едно заседнало в сърцето покаяние,
една заплакала, прозрачна тишина.
Един изтъркулил се и предрешен миг, ...
С мойта обич ти не се гаври,
че утре с твойта някой ще се гаври.
От гаврата, повярвай ми, боли
като помана в най-очакван празник.
Недей облича чувствата в лъжи! ...
След нощи, празни като скитане
и толкова незрели пълнолуния,
след гладно време хляба по водите
е любовта, завърнала се в думите.
След дългата зависимост от време, ...
За миг поспри, недей си ти отива,
моля те настойчиво, без глас!
Остави ме, нека те погледам,
да ти се порадвам с поглед аз!
Цяла вечност няма да те видя, ...
Душата ми разбита...На парчета.
Сърцето ми разкъсано...На части.
Опустошена съм напълно...Сълзи
се стичат от очите ми нещастни.
Аз нямам сили вече да се боря. ...
Сватбата Ви май била е скромна?
Ти сам си пожелал така... а тя...
какво да каже, няма власт над твоята душа.
За нея щастието е, че ще те грабне
от такива като мене без халки. ...
Животът беше една красива игра,
в която ти и аз играехме без да се замисляме!
Но когато се влюбихме един в друг,
тогава животът спря да бъде красива игра!
Ти и аз бяхме толкова щастливи, ...
Печеше баба хляба в пещта.
И сякаш щастие мяташе с лопата.
А после мъдростта си завеща.
Останах сам с истината непозната.
И грабнал лук. С комат в торбата, ...
Пътят ме връща към старата ми къща,
към родния град с готини приятели,
весели купони в градските салони.
Пътят ме връща към отминали нощи и дни,
но без тъга, с любов към всичко, което ни направи, ...
Какво ли става? Всичко се повтаря.
Така ли ме наказа таз съдба?
Нали те бях превърнала в забрава,
защо отново се яви сега?
Усещам как присъстваш във деня ми. ...
Вървя мълчаливо без посока и цел,
сякаш някой всичко от мен е отнел.
Къде отивам? Никой не знае!
Но всичко в мен ридае!
Моля се да не ме разкъсва сърцето ...
Не искай ти от мен да те забравя,
след като съдбите ни Бог свърза в една.
Всичко в мен желае мъжа в теб
да ме направи своя истинска жена.
Копнея да остана всичко за теб, ...