Poetry by contemporary authors
Незатихнало 🇧🇬
е едно затихване на любовта.
Всяко светило -
едно затихване на времето.
Един възел във времето. ...
Един миг 🇧🇬
към бездната разперил криле
и времето сякаш е спряло,
и чуваш го как те зове.
Викаш за помощ да дойде, ...
Да дойдеш... изгревно... 🇧🇬
Пусто е без теб...
на мръкване...
когато се прибират
по гнездата ...
Край 🇧🇬
живота той - от мен отнема.
Срещу него не мога да се боря,
в тялото ми той сипе отрова.
Не виждам смисъл битката до край да доведа, ...
Сълза 🇧🇬
Една сълза от мъка причинена.
Не виждам вече твоето лице.
Една сълза от теб бе сътворена,
излязла тя от моето сърце.
Забранена любов 🇧🇬
наречена с вълшебната думичка: любовта.
Знам, аз училището трябва да гледам,
но какво да правя като видях момчето на мечтите си?
Като в приказките той бе на бял кон, ...
Слабост с неизбежен край 🇧🇬
цигарен дим на блудник остарял.
Поредна чаша е изпил до края,
загубил всичко, беше се предал.
Коси сребристи, рошави се стелят, ...
Есенна песен 🇧🇬
Такава тиха есен!
А през мене
прелитат мълнии,
препускат урагани... ...
Име 🇧🇬
Когато ми разказваше,
те слушах,
кънтиш в главата ми и днес.
Не знам дали към мене нещо чувстваш ...
Теб, но не и себе си 🇧🇬
>>>
>>> Загубих теб, но не и себе си!
>>> Въпросите неотговорени във въздуха витаят...
>>> Загубих теб, заради себе си! ...
кой си ти? 🇧🇬
болния влезе радостта,
къде е неговата
трагедия...
в борбата за злост, ...
Златна клетка 🇧🇬
не ме обричай на вечни тъги,
не съм ти дала любовна клетва,
не искам живота ми да помрачиш.
В очите ти дяволче играе, ...
Макар да си мислим, че днес се напускаме 🇧🇬
разбрахме, че някъде там ще препускаме,
заедно, сякаш сме истински странници,
макар да си мислим, че днес се напускаме.
Още е рано да кажа завинаги, ...
Прерийни страсти 🇧🇬
Живот,
като пъзел!
Редя
и пререждам ...
Очите на Шанън 🇧🇬
копнеж по залеза,
тъй истински, магични и зелени!
И с поглед, с който жадуват мечтите,
това се на Шанън очите!