Докога ще търся бляскавия смисъл
на това да дишам, чувствам и обичам?
Докога ще ме тормози тази мисъл -
дали харесван съм от някакво момиче?
Защото, честно казано, омръзва ...
На някого, на когото съзерцанието изобщо не му е чуждо...
Силует с прозрачността си мери фара от носа...
събират се в еднаквостта на своята отдалеченост.
А чайките са разпилели свои сенки по брега...
И приливът пълзи, за да изпълни пещерите, ...
Понякога животът е твърде тежък и труден,
друг път е като детска игра.
Понякога някой тъпак ти се прави на умен,
понякога те хваща ужасна лигня.
Понякога очите ти ронят крокодилски сълзи ...
Всичко свърши вече, няма те до мен
и това е просто поредният самотен ден.
Като герои в приказка бяхме двама с теб,
но за слагането на края дойде ред.
Принцесо, моля те, не тъжи, ...
Какво ли крие се в очите ти, кафяви?
И как не спират да блестят?
Като две звезди, огряващи ми пътя.
Светулки, водещи ме все напред.
А дали е блясък? ...
Поисквам през зимата мечтите да почакат,
дано пътя си безгрешен никога не губят,
макар от радост страдат и се огорчават,
когато някой властен облак ги засмуква.
Поисквам пролетно да ме връщат годините, ...
Самотата е моята присъда.
Тя присъства в нашето ежедневие.
Нея единствено не мога да изпъдя,
защото си е лично мое творение.
Чудя се кое е по-тежко: ...
Ех, сърце голямо, не се ли налудя?!
Женено си вече три години, а не увира
твоята глава.
Така и не остави място един да сложиш там,
и той да бъде пръв-последен в любовния ти океан. ...
Всяка капка мъгла възхищение носи.
Красота, като стъпваш! Красота, като тичаш!
Отгоре е смачкан още въпросът:
Може ли вълк, сърна да обича?!
Ти правиш последния опит за скок. ...
Опънати до струни и жилите на тоя живот
душата ми ще скъса
и ще тръгна без глава, без крак,
без петте си пръстта!
Ще плача, ще ридая от чути викове за помощ, ...
Зареди револвера за една руска рулетка.
Паднал си, чух, на колене.
В скоби питам те само, да си направя отметка,
имала ли съм някога нещо със тебе?...
Или в миражи съм любила нощите бели, ...
Свалихме спомените върху масата,
разпръснаме блюдата с недоверие
и сключихме примирие със чашите
да бъдем пак каквито бяхме вчера.
Слугинята-съдба - жена прегърбена, ...
Мога да нахраня гладния със думи,
а болния да излекувам с песни.
На всяка мравка път да чиня...
И да целуна Слънцето във устни!
Мога да се разлея по тялото ти ...
Не знаеш как обичам – как страдам и прощавам...
Каквото си поискам, докрай го получавам.
Бях капчица дъждовна – превърнах се в стихия.
Робиня бях покорна – сега съм като сприя.
И още много мога. И никога не губя. ...
Облегната на студената стена,
аз плача и се моля да заспя...
Но не разбирам, че от таз тъга
няма кой да ме спаси сега...
Търся пътища, но не намирам, ...
Копнеех да те видя на бяла светлина.
Копнеех да хвана твоята ръка.
Носех се в един водовъртеж
от мисли, изпълнени със стремеж.
Беше като в приказа любима, ...
>>>>> Всеки гледа към другите,
>>>>> а вижда ли реално света?
>>>>> Вижда ли сълзите в очите
>>>>> и на лицата изписан страха?
>>>>> Вижда ли страдащите хора ...