Poetry by contemporary authors
Днес разбрах... 🇧🇬
Днес разбрах, че любовта ти
е лъжа!
Днес разбрах, че любота ти
е самота! ...
Сънувано... 🇧🇬
Чувам камбани в съня си,
чувам нечути слова -
чувам над мене гласът ти,
как тихо ми вика: - Ела...! ...
Научих се да мога 🇧🇬
когато радостите оредяха...
Сама на себе си да изповядвам
греховни мисли, дето ме гнетяха...
Отучих се да плача и да страдам, ...
Дърворезбарят 🇧🇬
И аз привикнах да общувам с нея.
Длетото и резците са неща
скимтящи. Ала могат и да пеят,
докато раждат образ на жена, ...
Тази нощ... 🇧🇬
някой дръпна луната.
Нареди й да спи.
Забрани й да спира във нашата стая.
После в облаци скри и безброя звезди ...
Животът 🇧🇬
Животът е злато - вълшебно богатство!
Животът е нашият път през света.
Но има ли смисъл да живеем напразно,
щом нашият път е ключът към смъртта? ...
Истинска любов 🇧🇬
нещо повече от другите си ти!
Знаеш, че от мен си най-обичан
и че с теб ще бъда, дори и да боли.
Някак за човек си нетипичен... ...
Асоциация 🇧🇬
Булеварда превърна се в плаж
и коли като прилив заляха
с много нерви и малко багаж.
Вълнолома минутно растеше. ...
Грешката на поета 🇧🇬
да влезе в тъмни коридори –
душата тръпне и се бори,
живее в своите раздори.
Душата иска да ми каже, ...
Бяла кал 🇧🇬
мрак е зората,
когато носиш ми лед.
Къде се загубих,
в смъртта ли се влюбих, ...
На раздяла 🇧🇬
Трябва да те пусна, знам!
А толкова боли да виждам
как ръката ми пускаш
и поглед надолу насочваш, ...
Ти носиш радостта... 🇧🇬
и моята усмивката го ядосва,
и струва ми се - малко ми се сърди,
че в този студ до Тебе шляпам боса...
Очаквало е, мисля, че небето ...
Все ми е едно 🇧🇬
Все едно ми е с коя се целуваш, все едно ми е коя бленуваш.
Не мисля за теб вече, не мисля коя обичаш повече.
Коя целуваш, не искам да зная, с коя нощите прекарваш, все ми е тая.
Все ми е едно за коя мечтаеш, не ме интересува, че за мен ...
Кестени, кестени 🇧🇬
не искаш ли да се почувстваш страхотно?
Дишай! Живей откачено тук,
животът ти бе даден сякаш нарочно.
Някой искаше да те види, ...