Събудих се, отчаяна от сивото ежедневие.
Мислех, че ме очаква същото всекидневие.
Станах и се оправих без желание,
сякаш съм в изгнание.
Излязох от вкъщи разочарована. ...
Стоя под дъжда и те чакам.
Премръзнала, мокра. Сама.
Усещам влагата навсякъде из себе си.
Струва ми се, че стоя така от часове, години, векове...
Но не помръдвам. ...
Зад монитори скрили лицето си,
душата своя щедро разливаме,
но не искаме някога, някой си,
да ни види толкоз крехки, раними!
Той, животът, таквиз не обичал, ...
Не те погледнах никога назаем,
не те обичах с половин сърце,
желаех с теб навеки да познаем
на любовта красивото лице.
Не те докоснах никога фалшиво, ...
Бездомен беше този земетръс.
И затова събори крехките надежди.
Не чуваше да стене друга кръв,
освен онази в собствените вени.
Какво остана!? Крепостна стена, ...
Размахва се махалото - един живот!
Но кой от всички мигове да спазя?
Дали когато с теб сме пак на път,
или когато в болката самотна лазя?
Отречена, намерих кръстопът сама, ...
Така започва хубавата песен
и всеки стих, на някой подарен -
един любовен зов от юг донесен,
един олтар, от Бог благословен…
... Дали защото пееше дъждът, ...
Отново трагедия ни сполетя...
Детски плач чува се в тъмнината...
"Татко, върни се!"- извиква му душата!
"Къде си?!"- крещи ли, крещи...
"Трябва да си до мен!" ...
Силно те обичах аз, силно, но всичко бе до този час.
Ти в любов ми се врече, но защо сърцето ми разсече.
С лице на ангел си ти и с душа на дявол, от който ме боли!
В любов ми се кълнеше, а обърнех ли се, вечно с друга беше.
Колко много ме боли, че вече не ме обичаш ти, ...
Слизайки по мъртви зъбери и канари
с поглед вперен в пламналия свод
откъдето някога бе минал варварският бог
редом с мене крачеше смъртта
смъртта погубваща плътта ...
Не вярваш ли, че те обичам? –
тогава във очите ми ти погледни –
там сърцето плаче и се врича,
че твоя ще съм аз до сетните си дни.
Не вярваш ли, че тебе искам? – ...
Не ме моли, не искай да се върна,
за Бога, нямаш право на това,
остави ме, забрави ме с годините,
а с мен погреба даже любовта.
Вървях сама под упреците хорски, ...
Таваните безмилостно прокапват,
особено във слънчевите дни,
когато шепите, поднесени парадно,
неволно свиват се в юмруци.
Изскърцва на умиране вратата, ...