Poetry by contemporary authors
Човекът от кристалната река 🇧🇬
Сред хълмове величествени и неземни,
във тайнствени, забравени земи,
където и да минат сто години,
то нищо няма да се промени. ...
Удовлетворение в съня 🇧🇬
И след малко ще мине влакът.
Крайниците ви здраво пристегнати,
а той идва и колелата се чуват как тракат.
Гледате ме отчаяно, ...
Пато-логично 🇧🇬
за който само Адът е лечение.
Аз идвам като знак. Преди умиране.
Пълзя като некроза в твойте вени.
Аз идвам остро. Като аутопсия. ...
Злостен памфлет 🇧🇬
не знаех, че това си Ти.
Смили се Ти над мен, аз съжалявам -
искам с Теб отново пак аз да се рея
във Вечните Ти Истини. ...
Старият филм 🇧🇬
нахлуват във тебе
и се борят –
аз го виждам в твойте очи.
Излизат на екрана мъж и жена, ...
Единственият 🇧🇬
единственият по-добър,
единственият оцелял,
единственият победил,
единственият, който чувства ...
Адаптация 🇧🇬
в свойта "златна" клетка.
Ведно със малките си пиленца
послушно се изправи в уречения час
пред портичката малка. ...
Седмицата 🇧🇬
за мене нямаше име дори…
Мечтаех след време да има “НАС”,
но нищо не стана, и двамата останахме сами…
Вторник – наричах всеки друг, ...
Малка тъжна история... 🇧🇬
красива и нежна като роза бе тя.
Влюби се силно, така отведнъж
и даже забрави, че го има светът.
Силна, красива беше тази любов, ...
Самот(н)а 🇧🇬
Самотно плават... сред тъги.
Самотник сам сред самотата...
самотни мисли си реди.
Той разбира. Звуците самотни. ...
Нещо много лично 🇧🇬
като капчици роса по натежало от
пролетни сълзи кокиче,
аз преминах прага… на отронилата
се година… ...
Кажи ми, моя малка звездице 🇧🇬
оттук... нататък... накъде да вървя?
Обърках пътя си, изгорих мостовете,
а искам да се върна сега.
Покажи ми, моя малка звездице! ...