Душата ми се скъса като струна
от тъжна и захвърлена китара
безкрайно непотребна, нежелана
душата ми сега ридае в мрака.
Лицето ми се сви от много болка ...
Не вярваше, че можеш да обичаш.
Не искаше да виждаш светлина.
От моята невинност (на момиче)
поиска да ти сътворя света.
Сърцето си затворил беше в клетка, ...
Ще те прегърна с цялата си нежност,
ще те погаля с всички сетива
и в миг един на безметежност
света красив за теб ще сътворя.
И ако можех силата да пренасоча ...
Любовта е толкова близо до теб, защо не я докоснеш?
Тя е в твоето сърце, защо не я усетиш?
Сърцето ти мълчи, защото обича, а любовтта е няма...
Доближи се до мен, за да те докосна и ако трябва, нека се загубя в теб.
Загубен съм в самота и объркан в тази пустиня на живота. ...
Аз търся времето, в което сме общували,
в което сме разисквали нещата, това,
в което ние сме жадували,
за това, където е горяла любовта.
Но всеки път, пак, се повтаря, първо ...
Разделям се със теб, така, по навик.
Раздяла е - достойна за празнуване.
Ръката ти, тежи ми... като камък.
Последната интимност... за сбогуване.
Разделям се със теб, но не защото, ...
Преди да дойде любовта, е пролет.
Предчувстваме копнежите й сладки.
Душите ни сънуват дълъг полет,
телата я жадуват в нощи кратки.
Когато дойде любовта, е лято. ...
Знаеш ли, какво е да те боли?
Знаеш ли, какво е да се мъчиш?
Знаеш ли, какво е да се давиш в сълзи?
Знаеш ли, какво е изход да не намираш?
Да се молиш и да не искаш да си тръгваш ...
Потече реката, в червено обляна
в чуждите вени, смъртно човешки.
С живата кръв си направи размяна
и закърпи с водица предишните грешки.
Засили се. Плисна. И набързо отмина, ...
Мръсно бяла, натежала от влага, Мъглата прониква в дъха ми
и ме изпълва с виновно мълчание
с безмислена носталгия по скъпи спомени...
по сънища греховни...
Джекил (Иво) ...
Не пиша в рима, за да впечатля,
и как ли бих могъл да го направя,
със таз, свенливата душа
във дълбините ми, която се е свряла.
Не пиша умни изречения, ...
По пътищата прашни все пътувам,
от страх да не пропадна в самота.
Здрависвам се и се сбогувам,
тъй както сменя се денят с нощта.
С хората обичам да общувам, ...
Защото се задъхах от мълчания,
да крия чувствата си, затова
от бурност се изливам в мълния,
светкавична проблясвам... и горя.
Защото няма мъничко обичане ...
Мътна влага полепна в косите...
И дъхът ми измръзна - до вятър.
През безлунните нощи се скитам
като болка, пронизала мрака.
И в небето затъвам - от кал. ...
По повод откриването на Зимния панаир на книгата с пожеланието децата ни по-често да посягат към нея.
С колко трепет аз те разтварям,
с колко обич аз те чета,
с колко радост по твойте пътеки,
мила книжке, напреде вървя. ...
Защото обичам - обичам във вярност
и не изпадам в моментни приумици,
в себе си нося онази безкрайност,
кръстосала шпага с хорски безумици.
Раздавам се, но имам още за даване, ...
Завръщането на героя
Излязъл от мъглата на вековете тъмни,
написал името си на стената на историята,
през бури свирепи и орди безчет,
Героят винаги се връща у дома. ...