Poetry by contemporary authors
Аз те взех 🇧🇬
Аз помня, трябваше да тръгна,
не исках, но трябваше да те оставя,
помня, за последно ме прегърна
и тихо каза "Няма да те забравя". ...
Същността е важна 🇧🇬
Не ми се слушат думи, напоени с отрова.
Преглътни гордостта си и силно ме прегърни.
Докажи, че ще бъдеш моята опора.
Не ме залъгвай с усмивки и лъжовни комплименти. ...
Към тебе 🇧🇬
нима ревността ми не стигна за тебе,
пробутваш ми само омраза, лъжи,
за теб съм предмет непотребен.
Защо ежедневно се дразниш със мен ...
Сълзите падат ли, падат... 🇧🇬
от мрачния полъх на нощта по-студен,
опитвам се да забравя какво ми причини
и се моля за всичко някой да ми прости...
Минута след минута, цигара след цигара, ...
* * * 🇧🇬
че ти направи
първата ни зима заедно
прекрасна!
Разходките с теб ...
Завещанието... (В памет на Омар Хайям) 🇧🇬
Преди векове мъдрец топеше перо в мастило
и замислено редеше стихове лекокрили.
Пишеше за обич, звезди и вино, а на нас завеща:
- Обичайте живота, мои приятели мили!
Сестри 🇧🇬
в тях попил е въглищният прах.
Пазвата й пресушена е отдавна.
Че не помни
що било е грях. ...
От изток любовта изгрява 🇧🇬
златният светъл диск.
Докосне ли те светлината,
няма за тебе вече риск.
От изток любовта изгрява ...
Тъга 🇧🇬
Не ден, не два, месеци наред;
И този ден дойде.
Бях щастлива, но за малко.
Не знаех, че толкова много те е страх и че искаш само да си в моето легло; ...
Съдбата даде своя знак 🇧🇬
Поспри, огледай се...
Животът бързо мина май?
А ти видя ли как вървят
дни, месеци, години... ...
Донеси ми 🇧🇬
Донеси ми морето във шепи,
за да останем за други слепи.
Обгърни планината с мрежи,
за да утолим всичките си копнежи. ...
Приказка за счупената ваза 🇧🇬
В двореца на император Мин
ехтяла шумна веселба!
Първородният му свиден син
празнувал с другите деца... ...
Пролет 🇧🇬
Щом разлисти се гората,
цъфнаха навън цветята,
грейна Слънчо в небето,
Пролетта е тука - ето. ...