Да, така е почти идеално,
някак тихо и толкоз причинно...
Бях прилична, после - похвална.
Някой ден ще съм просто рутинна.
Ще ти бъда пределно позната, ...
И винаги ще помня аз едни очи,
които гледаха ме толкова красиво.
Ще поглеждам пак към старите мечти,
но всичко ми изглежда някак си фалшиво.
И винаги ще помня две ръце, ...
Не ме гледай, все едно съм ти го отнела,
ти беше онази, която се появи
и мен и него брутално раздели!
Не съм виновна, че теб не е обичал така...
както мен с цялата си мъжка душа! ...
Преди да се опомня, ти ме връхлетя,
ураган безумен, но със нежно име...
Отнесе ме във вихър, без глас да шептя:
"Ела отново обич, с тебе отнеси ме..."
Преди да се събудя, като нов сън ти дойде, ...
Ето как те забравих. Но не питай защоднес се смеят очите ми в щастливо гнездо! Спомен жив си за мене, но недей си мисли,че отделям си време за теб да роня сълзи! Аз отдавна изплаках мойте сини очи,че дори съм забравила колко много боли! И от сутрин до вечер с приятели верниаз изплаквах душата си от ...
Най-гадно в живота е, когато
приятелят ти предаде те яко
и след като си му подал ръка -
ти забива нож в гърба и плюс това
идва после да се извинява - ...
Огнището е важно място във всяка къща,
да знаеш огън, че те среща, щом се връщаш.
От прашен път, измолил себе си, приседнал
до Божака, с тютюна и с медното джезве.
Комин се застроява още от основите, ...
Пусто е! Тъмно е! Къде избяга ти? Няма светлина!
Поне една пролука да ми бе оставил ти - за да дишам.
За да вярвам в светлината. В слънцето дори.
Да вярвам, че го има.
Да вярвам, че отново ще видя твоите очи. Къде избяга?! ...
Молитвено протягат клони към небето
в студената и анемична светлина
голи, призрачни дървета,
оплаквайки поредния си листопад...
А зимата стои на прага ...
Мъгливо е. От чувства е опушено.
В неясен силует те опознавам.
Тежат ми спомените и задушно е.
С мъгливи капчици се прозсълзявам.
Напукват ми се устните. Мълчание. ...
Завръщам се във бащината къща,
в ръцете си държа букет цветя.
Пред портата стоя със почит няма,
очаквам мама да ме срещне с топлина.
И още щом пристъпя в китното ни дворче, ...
Къде си ти, защо не си до мен сега?
Тази нашата любов така ни раздели,
сега един без друг вървим
и любовта си ний таим.
Дълбоко в нас сме я покрили ...
Страхът наднича през стъклото...
В очите ужасът надава рев...
Стотици удари брои сърцето...
В теб пулсира всеки нерв...
Тяло в паника се вледенява... ...
Белите ми мисли
Облаците бели, бели птици полетели,
бели са и небесата, чисто, бяло е в душата.
Бели думи, бели мисли в бялото се реят,
бели чувства в бяло време, бяла е и тишината. ...
В зора от замръзнали чувства,
в сълзи от сама слепота,
ти си тръгваш - без поглед за връщане
и в този момент съм сама...
Аз няма да те моля да се връщаш, ...
Душата ми е призрачна принцеса.
Пленница в тленен замък стар.
Воините-спасители не знам къде са...
А ТЯ сама за себе си е непоносим товар.
През прозорци два високи наднича. ...
Все пак аз ще те намеря,където и да дишаш ти!Върху небето ще се покатеря и яхна кон от питащи звезди.Ще полетя така стремглавонад хора, чувства и мечтии в полета ти няма да забравям,че трябва да побързам -някъде ме чакаш ти!Спътник ще ми бъде лунен вятър,тръгнал като мен в нощтада дири любовта си по ...
Вън вали... и пусто е във моята душа,
димът цигарен с мъката се слива,
сърцето мое, тъжно е сега,
то те обича... знае, че не бива.
Как се влюбих, даже не разбрах ...